Къде ще бъде разположен мостът Силистра – Кълъраш

От досега проведените срещи и разговори на високо равнище и местно ниво между България и Румъния мястото на моста Силистра – Кълъраш все още не е уточнено. Това ще е работа на избрания консултант.

Инженерно погледнато, най-удобно е трасето източно-североизточно от Силистра на територията на Румъния и в частност на Северна Добруджа (виж приложената векторна топография). Съществува и друг вариант, западно от Силистра – продължение на пътя Дулово – Силистра през село Проф. Иширково.

Усложнената връзка с пътя Силистра – Дулово – посока Шумен през Алфатар, по-голямата дълбочина на р.Дунав, липсата на остров, заливането на северния бряг при високи води на десетки километри, пресичането на агломерацията Силистра – Айдемир с поява на вредни екологични проблеми дефинират варианта като неконкурентоспособен на първия.

При варианта източно-североизточно от Силистра освен инженерни фактори при избора на трасето се намесват и политически – урегулиране на границата между двете европейски държави на основа Крайовското споразумение от 1940 г. или други взаимно приемливи договорености. Известен е фактът, че румънската страна настоява за това трасе, и то с основание, на база инженерните и комуникационни дадености. Предимствата на това предложение за развитието на Силистра в източна посока са очевидни.

Друг фактор, който влияе върху бъдещото проучване, е трафикът. Информацията е за пътен и железопътен трафик по направлението Шумен – Върбишки или Ришки проходи – Ямбол, граничен пункт Лесово, Истанбул и Близкия изток на територията на България. Тази напречна комуникационна връзка на магистралите “Тракия”, “Хемус” и Букурещ – Констанца – част от коридор 4 на територията на Румъния, която е от голямо значение за съседката ни и улеснява достъпа до пристанището Констанца.

Нагласата за изграждане на мостово съоръжение при Силистра – Кълъраш следва да е съпроводена и от мисълта за проектиране и изграждане на указаните комуникации.
Освен становищата на министерствата на транспорта на България и Румъния и съответните пътни агенции относно параметрите на трафика ще е необходимо и становище относно железния път и отговор на въпроса каква железница да се избере – електрифицирана или скоростна, какъв тип път. Всички тези неща имат отношение при избора на параметрите и конструкцията на мостовото съоръжение. Поставя се и въпросът за корабния трафик, чиито изисквания са дефинирани от Дунавската конференция – гарантиране на минимум два плавателни отвора с дължина 160 м и повече и светла височина (стрелка) от порядък, неизвестен за мен. При Дунав мост – Русе стрелката е 30 м, но там има отваряема секция.

След като бъдат намерени решения на тези въпроси, най-вероятно консултантът ще изясни същността на съоръжението в конструктивен аспект с предхождащи инженерни проучвания относно геодезическите, геоложките и хидроложки дадености, комуникационни връзки, екологични проблеми, отчуждителни процедури и др., откъдето пък ще стане ясна цената на съоръжението и перспективите за изплащането му.

Конкретното проектиране се предхожда от норменото натоварване от подвижен състав на пътния и железопътен трафик и избор на оразмерителните процедури на конструктивните елементи. Предложеният отвор за преодоляване е около 850 – 900 м. Спецификата, мащабното и скъпо струващо съоръжение по правило се проектира с гаранция за 100 години ползваемост, освен ако няма други изисквания. Фактор за проектирането на съоръжението от конструктивен и технологичен характер е изборът на вида на мостовото съоръжение. В близкото минало са предложени и реализирани крайно смели конструктивни и технологични решения от напрегнат стоманобетон или високоякостна стомана, съобразени с местоизграждането (виж карето).

Има ли условия в България и Румъния за проектиране и изграждане на подобни съоръжения от български и румънски строителни фирми? И да, и не.
При формиране на инвестиционното задание от консултанта е необходимо и мнението на специалисти от катедрата по транспортно строителство на УАСГ и БАН, респективно подобни институти в Румъния. Потенциал за реално създаване на конструктивни елементи има корабостроителният завод във Варна, металургичният в Галац, Румъния, а и други фирми.