„Малък Канагьол” – пътуване във времето на траките

„Малък Канагьол” – пътуване във времето на траките

Снимка: http://www.ecomedia.bg
Снимка: http://www.ecomedia.bg

Трябва само да поемете в североизточна посока от града, по живописното раменно русло на р. Малък Канагьол (Табан). Край селата Стрелково, В. Левски, Поп Русанова и Кутловица се намира тракийски скален култов комплекс, който включва 4 скални светилища. Централното светилище наречено „Баджалията” е приютено в голяма пещера, до която се достига по изсечен в скалата тунел. До него е оформена голяма засводена олтарна ниша, а под нея площадка – център на култови мистерии. Предполага се, че подземните светилища с галерии, олтари и площадки са свързани с култа на обожествения герой на тракогетите Залмоксис. На десния бряг на сухоречието на естествена скална колона е оформена площадка с жлеб, ползвана навярно за астрономически наблюдения.

При археологически разкопки край храма са открити тракийска и антична керамика и сребърни монети (VI в. пр. Хр. – III в. сл. Хр.). В района е открит античен часовник с образа на Орфей. Предполага, че е украсявал един от централните площади на древния Дуросторум.

Скалните храмове, олтари, подземни галерии и зали на брега на полупресъхналата река ни насочват към легендите за бог Залмоксис. Херодот я разказва, докато описва похода на персийския цар Дарий срещу скитите (514 г. пр. Хр. ). Персиецът при Истър (Дунав) покорил гетите, най-храбрите и най-справедливите от траките. Те вярвали в безсмъртието и мислели,че след смъртта отиват при бог Залмоксис. Всеки пет години избирали с жребий един от тях, като пратеник с послания и молби за нуждите си до Бога. Поставяли три копия, върху които хвърляли пратеника от височина. Ако умре пронизан, смятали че Богът е благосклонен, но ако не  умре, се избира друг посланик.

Траките мятали стрели към небето срещу Бога на светкавиците и гърма, вярвайки, че няма друг бог освен Залмоксис.

Херодот обаче разкрива истинската самоличност на почитаното божество. Залмоксис бил роб на известния философ и математик Питагор (втората половина на VІ в. п. Хр.) на о. Самос. След като бил освободен, той забогатял и се завърнал при сънародниците си, където изпъкнал с ерудицията си и изтънчения начин на живот. Изградил си зала (андреон), в която посрещал видните гети, угощавал ги и ги учел, че след смъртта ще отидат в блажено място. Поръчал си подземно жилище, в което се спуснал и живял отделен от света, в пълна изолация три години. Траките го оплаквали, но на четвъртата година Залмоксис се явил и ги накарал да повярват че е безсмъртен.

Живата културна традиция се изразява в практикуваните и до днес в региона кукерски фестивали, които се смятат за наследство от тракийската обредност, свързана с местното гетско божество Залмоксис.

Легендите от времето на траките изпълват с благоговение пред природната красота всеки гост в защитената местност „Малък Канагьол”.

Тя представлява каньоновидно суходолие, разположено в централната част на Добруджанското плато, намиращо се на територията на общините Силистра, Кайнарджа и Алфатар. Началото му е близо до българо-румънската граница до с.         Богорово.

Площта на Защитената местност „Малък Канагьол” е 3699,641 дка и попада в горски фонд. Стопанисва се от Държавно горско стопанство „Силистра”, под контрола на РИОСВ-Русе. Защитената местност се припокрива в защитени зони „Хърсовска река” по Директивата за птиците (BG 0002039) и Директивата за хабитатите (BG 0000106).

Сухите реки са врязани дълбоко в древните варовици – утаечни скали, които водят началото си от праисторическото Сарматско море, отпреди 50 – 60 милиона години. По време на ледниковите и междуледниковите периоди коритата им окончателно се оформят и разнообразяват с десетки пещери и скални образувания. Местността представлява суха речна долина, където водите се губят в карстовия терен.

Долината е сравнително права, но при село Кутловица образува множество завои. На много места по суходолието има отделни ниски скали и скални масиви, които в южната и северната му част се издигат до 60-70 м височина. Около тях са разположени селскостопански площи. Реещите се птици използват пресъхналата Хърсовска река като миграционен коридор – част от западно-черноморския прелетен път Via Pontica. Установено е, че от тук прелитат ята бели щъркели (Ciconia ciconia), а също и грабливи птици, включително световно застрашения степен блатар (Circus macrourus).

Отвесните скали и склонове са пронизани от пещери, които са местообитания на редки птици като голямата дропла (Otis tarda), яребица (Perdix perdix), керкенез (Falco tinnunculus), дебелоклюна чучулига (Mlanocorypha calandra), степен орел (Aquila rapax) и др. Растителността е със силно степно влияние. В горските формации се наблюдават цер, габър, липа, благун, клен и горун.

Местността предлага възможности за развитие на туризъм и спорт – алпинизъм, скално и спортно катерене, но само по маршрути. Има изградена туристическа инфраструктура в землищата на селата Васил Левски и Стрелково. Край тях са поставени пейки, беседки и информационни табла. С изключение на зимата, всеки сезон е подходящ за посещение на защитената местност от любителите на природата.

В „Малък Канагьол” не са разрешени строителство, разкриване на кариери, сечи, палене на огън, разораване на ливадите и пасищата. В периода 1 март – 30 юли е забранено скалното катерене, а от 1 март до 15 юли осъществяването на горскостопански дейности.

Който види и част от тази прекрасна местност, изпитва желание природната красота да бъде съхранена. Който тръгне по течението на сухите реки и причудливите им образувания, може да повярва, че пътешества във времето. В скалните храмове е „вратата” не само към отдавна отминали времена, а може би и към боговете, един от които траките наричали Залмоксис.

Автор: Лилия Лозанова

"Силистра Днес"

leave a comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create Account



Log In Your Account