Заслужава си да знаеш !
Преди броени дни, възпитаниците на СОУ “Н.Й. Вапцаров” се завърнаха от Националния туристически поход, с втора степен на сложност – “Черноморски простори 2011”. За красотите на северното ни крайбрежие ще ви разкаже преподавателката по география – Лиляна Николова в своя пътепис “Черноморски простори“, а прекрасните кътчета забелязани по маршрута на похода ще видите в галерията, която сме ви подготвили.
“Черноморски простори”
Повечето българи смятат, че познават нашето черноморско крайбрежие. Аз винаги съм била между тези, които са пътували и твърдели, че знаят как изглежда всяко крайбрежно кътче между нос Картал и река Резовска. Моят разказ ще развенчае този мит.
През изминалото лято пътувахме по средния черноморски бряг между град Бяла и нос Галата, участвайки в поход.
Брегът е и познат, и неизвестен. За много българи морето и околността са плажовете, цивилизовани от години, застроените дюни, хилядите вече хотели, барове..
Оказа се ,че в точно тази частица българска земя има незасегнати искрици природа. Вярно е ,че когато се движиш по морския бряг, далеч от суетата на курорти и магистрали, се чувстваш много по- близо до земята, скалите, тревите.Морските вълни се блъскат в белите отвесни скали на клифовия бряг, те са го нарязали, накъсали на скални гъби, мостове, хралупи с причудливи форми. А тяхната непристъпност кара нас, участниците в този черноморски поход да се движим през свежите и бистри морски води.
На много места виждаме странни гледки на полегнали дървета, но не от умора,а като част от свлачище, оформило „пияната гора”. Дори и нейното място тук на брега между Бяла и Шкорпиловци не е случайно- природата не търпи лъжи, за всяка намеса си отмъщава и дава сигнали, че хората трябва да спрат да се държат като хищници.Изключителна красота , тишина и спокойствие, се съчетават с почти безлюдни плажови ивици и лазурно море. И ние се питахме защо няма курортисти, защо малкото любуващи се на море и слънце, са като нас, туристи. Сами си отговорихме- това са може би последни ненаранени късчета бряг и море, попадащи в природни резервати, защитени местности или до които няма път.
Съчетанието на планина и море при Шкорпиловци е уникално, гората е лонгозна, наричат я „българската джунгла”- с много увивни растения, виещи се около типичните дъбове на Камчийската планина.Гората е убежище и на морните туристи, а тук пътувайки през брега и морето наистина бяхме изненадани от своеобразно морско кръщение- всеки един от походниците получи морско име. Назоваха ни морска звезда, платерина, корал, лефер, акула и т.н.водни обитатели. Усещането да си част от природата, е незаменимо. Море, скален риф, пясъчни дюни оформиха по- различната и екзотична представа за шкорпиловския бряг. Неговото продължение на север е също изненада за спокойния турист- дълга плажна ивица, творение на природата, широки и почти необитаеми заливи.Достигането до Камчийски пясъци и Лонгоза е изпитание на физиката и духа, но по- важна е гледката- към морето, към брега, пясъчната ивица, езера с обилна блатна растителност, птици, земноводни.Изненада ни срещата с „птиче училище”- цяло пернато царство от обучаващи се да летят чайки.Ние се движехме сред тях и какво по- добро доказателство, че и хора, и птици сме част от създателката природа, че си принадлежим.
Но ето и ново препятствие- вече преминахме свлачищни пластове, скалист бряг, през самото море, но не и река. Камчия е най- голямата наша черноморска река, нейното устие е типичен лиман, удавен и солен.Всичко това ние усетихме лично, преминавайки го, макар и подкрепяни от въже. Реката и морето се срещат, течението и на двете е силно, водата стига до кръста. Няколкото минути през устието са достатъчни да се усети властта на природата, нейната сила да руши, транспортира и гради.А цивилизацията ни чака веднага на брега- лодка- такси ни отвежда до новия бивак в Лонгоза.Там отново- палатки, устройване на бита и незабравима рибена чорба.Без радио, без телевизор, без политика.Може би всичко това има общо име- Природа.Имената на местностите по брега минават като по филмова лента- Св. Атанас, Черни нос, Бели нос,свързани с истории, легенди и дори небивалици. Но реално съществуващи, видени, усетени от нас, преценени като неизменна и незасегната част от морето, небето, гората, земята. Да, това е също България, тук не ходят мутри, богаташи или изобщо хора, които няма да нарушат спокойствието си от пряка среща с природата, малко встрани от цивилизацията.Както се пее в хубава песен на туристи- „че ний сме хора горди, светът- това сме ние, туристът е турист щом е той на път”…
Нашият поход и разказ завършват при нос Галата, събрали впечатленията на причудливия, красив и незасегнат от човека морски бряг. Той е уникален, с чар и достолепие- рай за туристи, природолюбители, мечтатели и оптимисти.
Той е едновременно песен на морето, на пясъка, на чайките, на хората, които ви го разказват.