С мъдростта на София за младостта на Силистра

( специален поздрав към читателите на „ Силистра днес”, от друг наш читател – Вячеслав Попов )

За мнозина от Вас вероятно ще бъде изненада, че авторът на този пътепис не е Ваш съгражданин. Поне във формалния и обичайния за подобни случаи смисъл на думата. Да живееш в столицата съвсем не означава, че трябва да гледаш с надменност и пренебрежение към живота на твоите съвременници, живеещи в други градове в България или по света.

Впечатленията ми от Вашия град са свързани с няколко пътувания, свързани с моята професия и работа. За първи път видях очертанията на града в една топла юлска вечер на 2002 г. До този момент Силистра беше за мен по-скоро точка от географската карта на България, отколкото град, за който знаех макар и някаква бегла подробност.

Сега с известна доза привкус от шеговитост си спомням, че по това време правех любителски снимки с един съвсем малък дигитален фотоапарат SmartMini3/голям, колкото кибритена кутийка/. Изглеждах почти като „детектив”, или „таен агент”, рано сутрин или в привечерните часове след работа, насочвайки обектива към някоя от забележителностите на града. Да, ама не. Обикновен пощенец, с присъщата за естеството и работата в пощите издръжливост на пътувания с автомобил и две „конски сили” бързоног кракомобил.

За всеки, който пристигне в непознат град е съвсем естествено да възникнат съвсем непредвидени неща. С колежката ми бяхме решили да разгледаме след работа града. И вместо към Дунава тръгнахме в точно противоположна посока по улиците на града. С настъпването на залеза изпитахме усещането, че „сме се загубили” и не можем да стигнем обратно до хотела. Въпреки неудобството спрях на кръстовището, до което бяхме стигнали преминаващия покрай нас автомобил. В него пътуваха мъж и жена. Попитах ги за посоката към хотела, която трябва да следваме. Какво беше нашето учудваме, когато двамата млади силистренци сами ни предложиха да ни закарат с техния автомобил до хотела. Поискахме да им платим, но ни отказаха, с весел поглед и усмивка. От този момент насетне винаги изпитвам чувство на уважение към силистренци.

В моите очи Силистра не се ограничава в очертанията на града. За мен Силистра е един „пъзел”, който всеки посетител на града може да нареди по начин, който подхожда на неговото желание да го опознае. Дали това ще бъдат металопластиките, разположени в Крайдунавския парк, резерватът „Сребърна” или скулптурната композиция „Къдроглавите пеликани” в градския парк? Или Силистра ще Ви заплени с изгревите, с плуващи от ранна утрин по Дунава рибарски лодки. Всичко това зависи от нагласата на всеки да се докосне до неповторимото изживяване на своя живот, макар и за съвсем кратко, като частица от живота на този град.

Историята продължава в снимки:

‘