Юли започва експедицията за търсене на Атлантида в Черно море

Експедицията за търсене на Атлантида, която започва през юли в Черно море, ще проучва и как древните са успявали да се придвижат от Варна до Китай и даже до Япония. Повод за изследването дават същите като нашите вази на 7 хил. години, които са намерени в Япония. Нефритените идоли от Хонгшан подобни на варненските удивително съвпадат като структура и пропорции. Откроява се ясно и съдържащото се в тях Златно сечение. Разликата е, че нашите са с 1000 години по-древни от китайските.

“Миграцията на хора и знания от културата “Варна”, освен към Египет и Шумер, е била и в североизточното направление – през необятните пространства на Евразия. Очевидно те не са били пречка за придвижването тогава”, казва откривателят на съвпаденията Христо Смоленов.

Той установява, че стотици предмети от Варненския некропол са могли да служат като уреди за навигация и точни измервания. Атлантите и наследилите ги пелазги или бел-аз-ги, са се славели като добри мореплаватели. За тях се знае, че са владеели търговията с метали в тогавашния свят, погълнат от Големия потоп. Не случайно откривателят на “Титаник” и океанологът проф. Петко Димитров се обединиха около тезата, че Ноевият ковчег е някъде в Черно море.

Глинените вази от Варненския некропол и от Япония са като две капки вода. Те са в стил шнурова керамика, типична за Варненската цивилизация от петото хилядолетие преди новата ера. Интересното е, че абсолютно същите изделия са създавани и от културата “Джомон”, която по същото време процъфтявала в Япония.

Изследователят установява, че едно от значенията на думата

“Джомон” е корда шнур или “украсен с помощта на шнур”. Става дума за тънки въжета от преплетени нишки.

Странното е, че нашите вази от шнурова керамика са открити на Черно море, което е на около 8000 км от тихоокеанското крайбрежие на Япония.

“Възможно ли е праисторическият човек да е преодолял това колосално разстояние с тогавашните знания и средства за придвижване? Или човешкото въображение просто е разработило почти идентични модели по едно и също време на две отдалечени едно от друго места – пита Смоленов. – Какви ли са били културните връзки, съществували по онова време на територията на Евразия по оста за разпространение на културни влияния, наречена 4000 г. по-късно Хиперборейски диагонал?”

Остава и въпросът дали поразителното сходство между вазите е свързано с някакво свещенодействие или с приложения в бита. Един от вариантите за обяснение е, че тези изделия са своеобразни светилници. Възможно е и да са свързани с вярванията за живота в отвъдното.

Древните са смятали, че там също ще имат нужда от светлина.

Интересни съвпадения на артефакти изследователят намира и с находки от Китай. Нефритовите идоли от Хонгшан имат същата структура като варненските. Те съвпадат и като пропорции, и като форма. Разликата е в това, че китайските са датирани към четвърто хилядолетие преди новата ера, а нашите са от пето хилядолетие преди новата ера. Тоест варненските са с 1000 години по-стари от китайските

“Пропорциите им са идентични. Линията на Златното сечение и в четирите фигури минава като допирателна към централното отверстие – казва Смоленов. – Може да се предположи, че са имали не само сакрално значение, но и приложни функции за ориентация в пространството.”

Според изследователя съвпаденията между артефакти, отдалечени на хиляди километри и хиляди години, подсказват, говорят за сходство на функциите.

Например в измерването на ъгли и маршрути на движение, подобни на сегашното движение по азимут.

Двата нефритови артефакта в Китай стават известни след като тамошни изследователи започват подробни проучвания на химическия им състав. Оказва се, че микропорите на минерала нефрит изобилстват с миниатюрни топчета космически прах. Дали са в резултат на катастрофа, причинена от метеорит или от нещо друго, може само да се гадае.

През юли започва издирването на митичния континент

ЕКСПЕДИЦИЯ за търсене на митичната Атлантида започва през юли в Черно море. В нея ще участват учени от Катедрата по морска геология и археология към Института по океанология към БАН и проф. Петко Димитров. Очаква се в нея да се включат и световноизвестни имена в океанологията и археологията.

Експедицията ще използва кораба “Академик” и специално подготвена за целта подводница. Проучванията ще са на дълбочина 90-95 м на 60 км от сегашния бряг на Черно море. Там е разположен старият бряг на морето, което в древността било сладководно езеро. По плажовете има следи от сладководна фауна, там е открит и уникален артефакт, наречен шеговито от проф. Петко Димитров “Чинията на Ной”.

Проф. Димитров е участвал в няколко експедиции за търсене на Атлантида в чужбина – в Атлантическия океан, Тиренско и Средиземно море.

“След тях останах с убеждението, че трябва да търсим в Черно море”, казва той пред “168 часа”. Засега единствените сведения за съществуването на митичната Атлантида са на Платон.

Петя Минкова