Велислав Христов е роден на 19 май 1985 г. в гр. Силистра. Завършил е магистратура по специалност „Право“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Адвокат. Един от учредителите и заместник-председател на „Възраждане“. Водач на листата за общински съветници на „Възраждане“ в община Силистра.

Защо си причинявате това?

         Наистина не смятам, че си причинявам кой знае какво. По-скоро ме вълнува защо ни причиняват това. Да живеем в посредственост, да ни се подхвърлят огризки и да се очаква да бъдем благодарни за тях.

         За реконструкцията и рехабилитацията на пл. „Албена“ и ул. „Симеон Велики“ в гр. Силистра са похарчени общо над 5 милиона лева. И срещу тази сума вече имаме пропадане на настилка, изсъхнала растителност, първи ремонти и признания за допуснати пропуски.

         Споменавайки пропуск, това е думата, която ползва заместник-кметът по „Устройство на територията“ относно премахването светофара на кръстовището на ул. „Симеон Велики“ и ул. „Хаджи Димитър“. От негови обяснения става ясно, че старата светофарна уредба е демонтирана, защото такава не се предвиждала по проект. Светофар обаче бил нужен и сега ще трябва да бъде закупен нов, със средства от новия общински бюджет.

         Този пропуск е на една ръка разстояние от сградата, където заседава общинският съвет. Ако такова недоглеждане се случва под носа на хората, които би трябвало да осъществяват контрол върху действията на кмета и администрацията му, какво да очакваме в селата Йорданово, Брадвари или Главан, например?!

Давате ли си сметка срещу какво се изправяте?

         Не съм такъв лаик, че да нямам представа за нашите, моите и на съмишлениците ми, възможности и онези на опонентите ни. Даваме си сметка, че насреща стои механизъм, изграждан старателно в продължение на десетилетие.

         Още през 90-те години на ХХ век двама известни политолози, Ричард Катц и Питър Меър, коментират появата на един нов тип политическа партия – „партията-картел“. Съществена нейна черта е овладяването на публичния ресурс и употребата му за задържане във властта. Катц и Меър базират теорията си на наблюдения върху политически организации в Западна Европа, но днес изумително сходство с техния пример можем да открием тук, в Силистра.

         А какво остава на човек, който не може да приеме неправдата? Да се съпротивлява! Лично, всекидневно и неотклонно. Да участва в събитията, а не да ги наблюдава.

Какви хора очаквате да Ви подкрепят? Звучите като крайна опозиция…

         Опозиция на какво? На пошлостта, на низостта… Да, опозиция съм! Но не крайна, а непримирима. И такива хора очаквам да се припознаят в нас.

         Разчитам на това до нас да застанат личности. Хора, които имат лице и се изправят с него. Заемат позиция и я отстояват. Гледат в очите и не извъртат глава. Защото и да я извъртят, нечистотията пред тях ще остане.

         Заради това, да запретнем ръкави и да разтребим. Заедно, като общество.

В друго свое интервю посочихте, че е нужна цялостна промяна за града и общината. Какво имате предвид?

         Към момента местната власт няма бистър образ за общината, която развиваме. Управлението е хаотично и непоследователно. По тази причина по-скоро сме свидетели на бездействие, отколкото на някаква активност.

         Ремонтираме уличка, посаждаме дръвчета, организираме фестивал… Но, като теглим чертата, не виждаме съществен принос. Балансът е неутрален. И се оказва, че след 8 години, а всъщност и повече, пак сме там, откъдето сме тръгнали. Застинали сме в безвремие. Но времето край нас тече! И най-ярък признак за това е демографският колапс, в който сме изпаднали.

За 26 години населението на община Силистра е намаляло с повече от 1/3: от 71 889 на 45 711 жители. Естественият прираст (разликата между броя на регистрираните живородени деца и броя на умрелите лица) към миналата година продължава да е отрицателен: – 561 души. Механичният прираст (разликата между броя на заселените и броя на изселените лица) също: – 83 души.

         Дори сухата статистика, обаче, не е толкова стряскаща, колкото личните ни наблюдения. В жилищния блок, в който израснах, бяхме около 20-ина момчета на идентична възраст. Родени в рамките на година – две. Днес в Силистра сме останали само 3-ма от тях.

         Връщайки се към началото на отговора ми… Днес ние нямаме цел. Нямаме ясна представа в какъв град, в каква община искаме да живеем. Като нямаме резултат, който да гоним, няма как да постигнем такъв. Не сме поставили фар, но се лутаме в търсене на светлината му.

         Е, хайде, да седнем и да решим какво искаме. Не може да имаме хем туристически, хем индустриален град, хем земеделски район. И като казвам да решим, имам предвид не няколко местни всезнайковци, а да бъде извършено обстойно проучване на възможностите и да бъде направена експертна преценка, която впоследствие да бъде облечена в политическо решение. А не последното да предхожда останалото.

         Вече имайки базата, рамките, в които ще вървим, можем да отмятаме и останалите неизвестни.

Колко управленски програми можем да понесем?

         Наскоро ме попитаха за моята предизборна платформа. “Платформата” си доказваме в ежедневието, а не по избори – с подаряване на топки и телевизори, като сега управляващите.

         Два мандата – два фалита на „Доростол“! Такава е равносметката от управлението на д-р Юлиян Найденов. В почти 5 от неговите 8 години управление общинският център няма представителен отбор. И сега кандидатите от ГЕРБ обикалят селата  около него и подаряват футболни топки.

А подаряването на телевизор на детска градина?! След 8 години се стига до там да подаряваш телевизор??? По моему, категорична самооценка!

Колко още безплатни социални услуги искаме да ни бъдат обещани? Колко мостове над Дунав да ни бъдат начертани? Колко въображаеми работни места да ни открият? Колко??? За да разберем, че вече няма нужда от визии, концепции и пътни карти, а от друго!

Аз съм на 34 години. В листата ни има младежи на по 22 – 23 години. За да стигнат до моята възраст са им необходими точно 3 мандата. Или 3 управленски програми! И ще помнят същото като мен – празни думи.

         Затова предпочитаме не да говорим или пишем за бъдещето, а да действаме в настоящето. Това е доказателството за нашите намерения. Не всичко се получава отръки. Но продължаваш, усъвършенстваш се, облагородяваш ареала, до който се простираш… И се надяваш твоята китна градинка да се разшири дотолкова, че да опре у друга такава, втората – у трета, последната – у следваща… И така нататък.

Участвате само в изборите за общински съветници. Ако влезете в общинския съвет, какви ще са приоритетите Ви?

         Първата ми задача ще бъде да разкрия и вникна в цялостното състояние на общината. И преди имах възможност да кажа, че днес ние можем да се запознаем с някои документи. Листове хартия с отразени върху тях данни. Но конкретността, дълбочината в тях я няма.

         В сайта на общинския съвет се публикуват всички предложения за приемане на дадено решение и протоколите от заседанията. Ако ги прегледаме, обаче, ще установим, че мотивите в проекторешенията са общи и повърхностни, а почти винаги обсъждане преди гласуването им липсва. На практика, имаме спускане на решение и безкритичното му утвърждаване. Защо се приема не става ясно. Известно е само на вносителите и на приближените им. Ще си послужа и с точен пример.

         В края на август тази година Общински съвет – Силистра прие решение, с което дава съгласие в полза на местен волейболен клуб да бъде учредено право на ползване върху земеделски имот. При това, безвъзмездно и за срок от, забележете, 10 години. Актът е приет въз основа на докладна записка от кмета на общината, чиито мотиви се заключават в пояснението, че постъпило заявление от дадения клуб. Разискване няма. „За“ гласуват всички присъстващи общински съветници, с изключение на един, който не участва в гласуването, защото е свързан с отбора.

         За какво е необходима нива от почти 86 дка на волейболен клуб??? Възможно е и да има сериозна причина. Не твърдя, че няма. На мен обаче не ми е ясна, просто защото никъде не е разяснена.

         И тук идва редът на въпросите. А такива ще задавам. И то не един!

Какво, според Вас, трябва да се промени в работата на общинския съвет?

         Пределно наложително е общинският съвет да влезе в конституционно вменената му роля – да бъде орган на местно самоуправление. Да определя политиката за изграждане и развитие на общината, да изисква от кмета да изпълнява тази политика и да осъществява контрол върху изпълнението ѝ. При нас се получава точно обратното. Кметът се е превърнал от изпълнителен в напътстващ орган. Взел е ярко отличимо първенство пред общинския съвет.

         И сега е времето кандидатите за общински съветници да разяснят на съгражданите ни, че това не е нормално. По нормативна рамка кметът и общинският съвет взаимодействат в отношения на „проверки и баланси“. В действителността тази постановка е напълно пренебрегната. А това е допуснато заради бездушието на досега представляващите ни лица.

         Но и как да е иначе? Нека погледнем състава на последния общински съвет.

         През пролетта ОИК – Силистра прекрати предсрочно пълномощията на съветника Георги Кирилов, председател на областното и на общинското ръководство на БСП. Защо? Защото от януари 2018 г. до март 2019 г. е присъствал на само 3 от общо 12 заседания на общинския съвет. Отсъствал е без уважителни причини.

         По същото време бяха предсрочно прекратени пълномощията и на Десислав Пенчев, общински съветник от местна коалиция „Гражданско единство“, сега мимикрираща под друго наименование – „Алтернативата на гражданите“. Причината? Осъждане на 5 години лишаване от свобода за съучастие в отвличане.

         Друг съветник пък, избраният с листата на „Социалдемократическа партия“ Милен Пенчев, е с повдигнато обвинение пред Специализирания наказателен съд за участие в организирана престъпна група за отпускане на пенсии чрез фалшиви документи.

         А помните ли защо в Силистра нямаме обществен посредник или т. нар. „местен омбудсман“? Защото през 2010 г. Общински съвет – Силистра, в противоречие със закона, избра такъв с 19, вместо с нормативно изискуемите 22 гласа (2/3 от общия брой на общинските съветници). Наложи се намесата на административния съд, който отмени решението. Вероятната причина за него според някои бе, че се касаеше за съпругата на тогавашния съветник от „Атака“ Живко Димов, по-късно осъден също на 5 години лишаване от свобода заради лихварство.

         Само внасянето на съвест и отговорност може да преобрази работата на съвета. И тази доза живителна принципност имаме намерение да дадем ние, от „Възраждане“. Разбира се, ще се радваме да срещнем такава и у други, новоизбрани лица.

От какво ще бъде мотивирано решението Ви при гласуване в общинския съвет?

         От вътрешното ми убеждение, че дадено решение е правилно и необходимо. След осъзната преценка на въпроса, който се разисква. И след действително обсъждане. Нямам никакво намерение да натискам бутони по команда.

         В тази връзка, не съм правил статистическа извадка, но преглеждайки протоколите от заседанията на съвета, има негови членове, които не са взели думата нито веднъж. Няма изказване, няма обосновка на гласуване, няма предложение…. Нищо! Един престой. Е, колко да си се развълнувал от битието на гласоподавателите си, ако ти нямаш нито една реакция за 4 години?! И след това с какви очи отново отиваш да искаш гласа им?! Че и обещаваш да работиш в същия дух…

Какво конкретно Вие бихте направили, за да се постигне максимална прозрачност в работата на общинския съвет?

         На първо време, ще направя предложение заседанията на съвета и на комисиите към него да бъдат записвани, а също и директно излъчвани в неговия интернет сайт. Досега оправданието беше, че нямало пари. За сметка на това, пари да се завлекат 400 души от Силистра до Варна, само за да демонстрираш готовността си за местните избори, се намират. Цинично и мерзко!

         Колко може да струва една камера и връзка с интернет сайт? Еднократна инвестиция, която ще позволи наблюдение над работата на съветниците в реално време. И то от разстояние.

Освен това, нека си дадем сметка, че заседанията са открити, но се провеждат в работни ден и време. Колко души могат да си позволят да изоставят делата си, за да изслушат мълчанието на настоящите съветници? Но когато последните знаят, че във всеки един момент може да бъде проверено дали и как оползотворяват времето, за което получават възнаграждение, смятам, ще бъдат една идея по-внимателни в представянето си.

Аз лично, с голям интерес бих изгледал определени заседания на запис. Но общодостъпен такъв няма.

Също така, ще държа на подробното мотивиране на всяко внасяно предложение. Абсурдно е аргументацията да се изчерпва само с пояснението, че е постъпило дадено заявление. Самият правилник на общинския съвет предвижда становище по очакваните последици от прилагането на проекта и за необходимите разходи за неговото изпълнение. И това е минимално изискуемата обосновка. На това предписание, обаче, се гледа като на нещо формално и досадно. А, всъщност, точно мотивите към проекта трябва да отговорят на въпроса защо е нужно конкретно решение, какво обуславя приемането му.

И не на последно място, периодична ревизия на минали решения. Какво се случва след приемането им? Изпълнени ли са, как са изпълнени, какви са последиците…? Защото животът на акта започва, а не приключва с приемането му.

Каква според Вас бе тази предизборна кампания?

         Както при всички избори, и сега има три категории кандидати: хора, които унищожават реалността; хора, които пренебрегват реалността; и хора, които се съобразяват с реалността.

         Ние, от „Възраждане“, имахме особена задача. Дори странна за някои. Вместо да вложим целите си усилия за самореклама, ние преди всичко се опитахме да обясним на хората какво представлява общинският съвет, какво може, какво не може да свърши и защо избирането на членовете му е важно. Обрисувахме действителността в цялата ѝ суровост. Защото лесно се създават фантазии. А всички познаваме разочарованието от несбъдването на поредната илюзия.

         Нашето желание не бе да мътим главите на съгражданите ни, а да им дадем възможност да научат повече. Да разберат какво, защо и как. По тази причина още преди началото на предизборната кампания заявихме, че ще посетим всяко едно населено място в общината и го направихме. Често, въпреки всякаква сметка за ефективност. Имаше села, чието посещение ни отне час и половина, само за да беседваме с двама души. Но думата си е дума! И ние държим на нея.

         Докато ние се уповавахме на трезвия разсъдък и на обективността, паралелно, ставахме свидетели на обратното. От опонентите ни чувахме и четяхме обещания, предсказания и какви ли не заклинания. Като че ли досега нямаха цялото време на света, за да докажат магьосничеството си. Но не би…

         Разбира се, материалното стимулиране не бе пропуснато. Но имаше и иновативни подходи. Като новото „кебапче“ – безплатните медицински прегледи. Вече запазена марка на АБВ – една от многото местни притурки на ГЕРБ.

         Остава да разберем какво са предпочели хората – безграничната откровеност, която споделихме… Или заблудата, която им се изля в изобилие. За пореден път.

Велислав Христов, „Възраждане“: За смислен Общински съвет – Силистра! Готови ли са силистренци – в града и по селата за изборите? Готови ли са да вземат решение?

         Трудно е да се каже. Тягостта и недоверието са навсякъде. Едни са поставени в зависимост, други пък са дотолкова отвратени, че отхвърлят всеки по инерция. Без да го изслушат. За тях той е поредния, по нищо неразличаващ се от предходните.

         Селата са разпределени между местните велможи, а градът… Над него тегне едно „проклятие“ – че е център на административна област. Населението намалява, а администрации всякакви. Почти всички институции имат свои териториални звена, в които длъжност се получава с благословия. Същото се отнася и за бизнеса, който волю-неволю е превърнат в слугинаж. И изведнъж се оказва, че всеки има близък, който е бил уреден. Някога, някъде, за нещо. И всички теглят неговия „дълг“.

         Въпреки това, в разговорите си наистина правихме опити да споделяме вдъхновение. Онова, което обяснявахме и няма да се изморя да повтарям е, че избирателите не са просто електорат. Те са хората, от които зависи на какво ще прилича общинският съвет – на кошара, на кокошарник или на уважаван орган на местно самоуправление. Могат да докажат, че са избиратели. Реална възможност за това се дава на 27 октомври с бюлетина № 48 като гласуват за смислен Общински съвет – Силистра!