Иван Найденов: Бъбрекът ми се разцепи на две след удар с коляно по време на мач

Иван Найденов е роден на 26 октомври 1981 г. в Силистра. На 15 години започва да играе футбол в първата частна школа у нас “Феър плей”. През зимата на 2001 г. е продаден на “Славия”. Месеци по-късно обаче претърпява тежка операция на скъсан менискус и предни кръстни връзки, която го вади от терена за повече от година. По-късно отново ляга под ножа – този път му шият скъсано влакно на мускул. През януари 2007 г. облича екипа на ФК “Спартак”-Варна, а година и половина по-късно преминава в кипърския втородивизионен “Асил”. Връща се във варненския клуб през януари 2009 г. Месеци по-късно кариерата му е прекратена от нелеп жесток инцидент. На 12 септември същата година, на среща между отборите на “Несебър” и “Спартак”-Варна, перспективният футболист на «соколите» е ударен с коляно по време на сблъсък за висока топка и бъбрекът му се разцепва на две. Подобна травма българският футбол е срещал само веднъж в историята си.

Иван Найденов, който сега е спортен директор в родния “Доростол”, се съгласи да разкаже пред в. “Доктор” за преживения ужас в последната си футболна среща, за това как се е променил животът му след жестоката травма, както и за страховете, които го мъчат.

– Иване, мина почти година и половина, откакто жестока травма те лиши от любимата игра. Можеш ли да опишеш ада, през който премина?
– Действително преминах през огромни трудности. След инцидента по време на срещата с отбора на “Несебър” беше ужасно. Наложи се да ми бъде направена животоспасяваща операция, при която ми извадиха единия бъбрек. После възстановяването ми протече нормално и без усложнения. Другият ми бъбрек се уголеми и пое функциите и на липсващия. Сега се налага да си правя прегледи през 2-3 месеца. И ще е така до края на живота ми.

– Има ли нужда към момента от трансплантация и смяташ ли да се подложиш?
– Желателно е, но засега няма да ми се присажда бъбрек. Първо, парите, които бяха събрани, не стигат, а другото е, че лекарите към момента ме съветват да не се подлагам на трансплантация.

– Защо?
– Защото тялото ми засега функционира нормално с един бъбрек. Не мога обаче да спортувам и да продължавам да играя футбол. Трябва да се пазя от тежки настинки и удари. Спортът ми е забранен. Но идеята за евентуална трансплантация си остава. Може да стане утре, може след година или 10 години бъбрекът ми да се влоши, или направо да спре, и тогава да се наложи трансплантация. Съветът на лекарите е да изчакам и ако тялото ми функционира нормално, няма да правя. Трансплантацията е много рискова операция. Има немалък процент тялото ми да отхвърли новия бъбрек и тогава проблемът става по-голям.

– Чувстваш ли нужда от присаждане на бъбрек?
– Веднага след операцията бях твърдо решен да си направя трансплантация, за да мога да се върна на терена и да играя. Но след като се отказах вече от футбола, не бързам за трансплантация. В началото изобщо не приемах идеята, че няма повече да играя футбол, но

постепенно започнах да се примирявам

– Как се разви животът ти след инцидента?
– След травмата ме назначиха в “Спартак”-Варна като спортен директор. Бях близо до футболистите и отбора, което много ми помогна. Ежедневието ми минаваше на стадиона на “Спартак” и се чувствах добре. И до ден днешен продължавам да съм във футбола. Преминах през другия “Спартак” – този на феновете, които си направиха отбор. Там бях в управата и се занимавах, общо взето, с всичко в отбора. След това отидох в “Доростол”-Силистра и до момента съм там като спортно-технически директор.

– Доколкото си спомням, имаше кампания за събиране на средства, за да ти бъде извършена трансплантация. Колко пари събрахте тогава?
– Малко над 50 000 лв. Всички клубове дадоха колкото можаха от сърце… Много ми помогнаха, за което съм страшно благодарен. Ако се наложи някой ден да правя операция, ще са ми нужни… Дано не се налага…

– Но ти каза, че не стигат тези пари. Колко струва подобна операция?
– Ами, доколкото знам, около 100 000 лв. Ако ми се наложи – аз по някакъв начини сам ще ги събера. Хората достатъчно ми помогнаха. Не искам да бъда нагъл. Много мислех над варианта да върна парите на всеки отбор, но пък се страхувам, че един ден може да се влоши състоянието ми и да се наложи да легна на операционната маса. Има го този страх в мен – че живея с един бъбрек. Не е нормално на 28 години да ми извадят бъбрека и организмът ми да се настройва да живее с един бъбрек! Изпитвам страх, че рано или късно може нещо да му се случи – да не издържи или да се инфектира и да откаже да работи… Всеки, който е на моето място, знае как се чувствам.

– Има ли в историята на българския футбол толкова сериозна травма като твоята?
– Освен Никола Попов, който също беше футболист на “Спартак”-Варна и е загубил бъбрека си, няма други такива случаи. Колко единоборства съм виждал в кариерата си, но такова нещо не е ставало. При мен се получи много нелепо. Още в 20-та секунда на мача скочих за висока топка, противников футболист си подложи коляното и след това лежах на земята с разцепен бъбрек.

– Уплаши ли се след удара, мислеше ли, че ще умреш?
– Като ме вкараха в линейката, се уплаших истински. Това беше най-големият ми кошмар. Коремът ми се издуваше от вътрешни кръвоизливи.

Пикаех кръв в линейката, докато ме караха към болницата. Като си гледах корема, още повече ми прилошаваше. Само се молех да стигна до болницата, да ме поемат там и всичко да свърши. Големият кошмар беше, докато ме поеха лекарите и сестрите в болницата. Една седмица след операцията имах големи болки. Едва се хранех, но постепенно започнах да се възстановявам.

Да, в началото ми беше много тежко. Месеци преди това имах предложения от няколко много добри отбори в “А” професионална футболна група да отида да играя в тях. Аз обаче казвах: “Не, ще остана да играя в “Спартак”- Варна!” . И след като се случи инцидентът, който коства кариерата ми на професионален футболист, съжалявах много, че не избрах някой друг път. Ако го бях направил, щях да продължавам да играя. Смятам това за моя грешка, че не напуснах отбора…

– Какво изпитваш сега?
– Много обичах да играя футбол. За мен той беше всичко. От малък съм се борил много, много, за да стана футболист, а не като някои други. Много перипетии съм преминал, за да играя на терена. Като бях в 6-и клас, напуснах Силистра и отдадох цялото си време на футбола. През това време преживях четири операции заради различни травми. До последния инцидент бях във върховата си форма и мислех, че съм загърбил всички травми и проблеми. Не мога да преживея факта, че много труд съм положил да се изградя като футболист, а по такъв нелеп начин се наложи да спра да играя.

Едно интервю на Орлин Филиповски, http://www.blitz.bg