Ромите са 450 хил., изненада ще е броят на турците

Ромите са 450 хил., изненада ще е броят на турците

Алексей Пампорове доктор по социология, научен сътрудник в Института по социология на БАН и ръководител “Социологически проучвания” в Институт “Отворено общество”. Преподава в СУ “Св. Климент Охридски” и в Нов български университет, където чете курс “История и всекидневна култура на ромите в България”. Специализирал е в Германия демографски анализ.

– Г-н Пампоров, прави ли са тези, които твърдят, че ромите у нас са 500-800 хиляди – 2 пъти повече, отколкото показа предишното преброяване?

– Не. Турците и ромите у нас са общо 15%. Ако кажете, че ромите са 10%, излиза, че турците са 5%. Но за всички е голяма далавера да изкарват ромите много. Далаверата за управляващите е, че могат да се оправдават с “лош човешки материал”; за опозицията – че може да обвинява правителството в липса на интеграция; за МВР – да настоява за още ресурс за справяне с “ромската престъпност”; за общинарите – да искат пари от държавата. За ромските лидери далаверата е, че си създават легитимност с големия брой. Едно е да кажеш, че представляваш 1000 души, друго е 10 хиляди. Но ако наистина представляваха толкова много хора, щяхме да имаме ромски партии, печелещи избори и влизащи в парламента, а това не се случва.

– Защо тогава някои пищят, че ромите ни превземат? Наистина ли броят им се покачва, или просто са по-видими от преди?

– Очаквам при сегашното преброяване броят на ромите да е 420-450 хиляди, а делът им сред населението да се е увеличил с 1-1,5%. Данните на НСИ от предишното преброяване през 2001 г. бяха точни. Тогава ромите бяха 370 хил., или 4,7% от населението. През 2001 г. същият – към 1%, беше ръстът спрямо 1992 г. Относителният дял на ромите сред останалата част от населението по малко се увеличава. Не може да се предвиди обаче колко роми са заминали на гурбет в чужбина. Те се губят на статистиката.

От друга страна, ромите наистина станаха по-видими. За разлика отпреди 1989 г., сега имат свобода на движение, говорят си езика свободно. Заради масовата безработница повече се мотаят по улиците.

– Май никога не е имало толкова каруци в градовете?

– Тези с каруците са излезли от махалата, за да търсят препитание. Те не са от мързеливите, щом мъкнат тонове желязо. Пазарната икономика уби селското стопанство и занаятите, в които ромите бяха заети. Имаше роми, които живееха интегрирано по кварталите, но загубиха жилищата си, върнаха се при роднини в гетата и гетоизацията се засили.

Преброяването от 1992 г. показа, че тогава са били 50 на 50% селско и градско население. Сега съм готов да се обзаложа, че 70% от ромите са в градовете, защото там се намира някакво препитание – в строителството или поне от боклука. Докато в селата наистина нямат работа и друга алтернатива, освен да обират своите съседи. От глад се оскотява. Непризнаването на законите е породено и от това, че тотално се разминават целите, които имаш и които обществото ти задава, и средствата и възможностите да ги постигнеш. Тази липса на житейски шанс е заради неслучилата се интеграция поради липсата на образование и от там на работа.

Проблемът у нас е в национализма и ксенофобията. Детските добавки примерно нарочно се държат ниски, защото, ако нарастват за всяко следващо дете, ромите щели да се увеличат и да живеят на социални помощи. Но според проучвания едва 6% от ромите живеят само на помощи. И те ги вземат не защото са роми, а защото наистина са бедни. Всеки гражданин до определен праг на доходите има право на такива пари. С EVN правихме изследване в пловдивската махала Столипиново и се оказа, че там ромите, които не си плащат тока, са само 5%.

Най-страшното, което стана след 1989 г., е отпадането на децата от училище. Затова трябват изключителни инвестиции в образованието и натиск за връщане на децата в клас. По закон детето до 8-и клас задължително трябва да учи. Ако го спират, родителите нарушават закона и трябва да бъдат безкомпромисно санкционирани.

– Защо раждат по много деца, като са бедни?

– Не е вярно, че раждат по много. В последните години рязко спада броят на децата на една ромка. Ако преди 20 г. е имала 5 деца, сега са наполовина: 2,5-2,7. Това позволява възпроизводство на общността и съвсем малко нарастване. Сред ромите делът на тези във фертилна възраст е 2 пъти по-висок, отколкото при българите. Като се гледа ромската група като цяло, раждаемостта е 2 пъти по-висока, отколкото при българите. Но като се гледа индивидуалният живот при ромите, раждаемостта намалява.

– Ако има много смесени бракове, ще придобием ли след време техния антропологичен вид?

– Изследванията показват, че само 5% от българите са склонни да се женят за роми. Обратното зависи от това дали ромите са християни, или мюсюлмани, защото те не са единна общност и дори помежду си не се смесват, не се женят, пазят различни традиции и обичаи. Срещу смесените българо-ромски бракове предразсъдъците са тежки.

Антропологичният вид на ромите не е много по-различен от нашия. Техният език е много по-близък до санскрит, отколкото нашият. От тази гледна точка ромите са по-чисти арийци от нас.

Ако някой се притеснява, че нацията ще си смени цвета и ще потъмнее, да има предвид, че големият виновен не са ромките, които раждат, а българите – и мъже, и жени, които до 35-40 г. не създават деца.

– Кой според вас е най-вероятният сценарий на НСИ за 2060 г.? Песимистичният (малко над 5 млн. души), оптимистичният (малко над 6 млн. души) или умереният (към 5,4 млн. души)?

– Ако продължи крайнодясната политика, която не дава шанс на хората да раждат деца, предвиждам песимистичния сценарий. Но ако социалната политика се промени или има имигранти, нещата може и да се подобрят. Факт е, че от 2000 г. насам всички демографски показатели се подобряват – разводите и абортите спадат, раждаемостта и средната продължителност на живота се качват. При ромите раждаемостта спада заедно със смъртността – при тях се случва първият демографски преход, станал с българите през 60-те години.

– Картината от сегашното преброяване няма ли да се замъгли заради това, че етническото самоопределение не е задължително?

– Тези, които не попълват графата, са много малко и те не могат да изкривят картината. Човек, който има някаква идентичност, я заявява. Но социологическите изследвания показват, че самоопределянето на хората се обърква, ако нямат възможност за изразяване на множествена идентичност. Преброяването не дава да кажеш майка ми е туркиня, а баща ми – българин, тогава аз какъв съм. Няма възможност за нещо средно. Затова такива хора не се самоопределят. Но повечето хора са горди с идентичността си и я заявяват.

– Тогава да очакваме ли изненади в етническата структура на населението?

– Голямата изненада на това преброяване ще е, че може да има спад в броя на турците. Ако уста милет* – към 150 хил. души, и/или гагаузите (към 5-6 хил.) не се преброят като турци, числото доста ще намалее.

Друга изненада ще е увеличеният брой на китайците – ще се стигне до по-реално число. Не може при най-малко 200 китайски ресторанта само в София китайците да са едва 30.

"Силистра Днес"

leave a comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Create Account



Log In Your Account