Чалгизацията в училището и обществото

Чалгизацията в училището и обществото

Чалгата, като модна тенденция ?!#!

Поп-фолк, зурни, кючеци, маанета, танци по масите, кръчмарско излъчване или просто казано – чалга! Разделяхме се на ние и те, а сега… ?! В момента са те и ние. Но вече си имаме „своя родна кючек-култура”.
Каквото и описание да дадем, същността и качеството е само едно – кич! Няма да си съвременен и ще бъдеш „различен”, ако не ти се разтапя душата от кючек-ритъма на барабанчетата, подскачащи игриво под палките. Вече „ВИП” предавания и реклами по родните ни телевизии, горещо прегръщат фолк-фалша и силикона, сякаш без тях всичко би било по-малко стойностно и интересно. Чалгата не е само ритъм и мелодия. Тя е и начин на мислене, поведение, тя е манталитет. Погледнете арогантното поведение на тълпата, на своя колега или съсед. Това ли е бунтът на младите в България, които все повече затъват в отчаяние, безхаберие и неясно бъдеще?! Не харесват държавата, в която живеят, но все повече се оприличават на „герои”, извадени от „гюбек песен”, с текст, лишен от смислено съдържание, безвкусен и пошъл.

Най-новите чалга-хитове масово се въртят в българските училища. На техния фон пък школници на различни възрасти умело, като професионални танцьори, подскачат в ритъм и изпадат в екстаз. Учителите обаче явно са оглушели и не чуват силните звуци, които се носят из коридорите като маанета в султански сарай. Някои от гюбекчиите дори са си вързали турски шалове с дрънкащи пендари около кръста и се представят отлично в този нов учебен предмет от образователната система. Само че едва ли точно българското училище е теренът за подобни ориенталски прояви. Младите всъщност няма от къде другаде да попият тази „култура”, освен от цялата чалга вълна, която в момента е удавила страната ни.

Телевизионни поп-фолк канали, радиостанции, вестници, списания, заведения, дискотеки и пр. сякаш се надпреварват кой по-нова и хитова чалга да пусне и коя певица да покаже на страниците си. Безумните текстове на песните пък отдавна са изтрили от паметта на учениците Вазовото „Аз съм българче”. „Гъци-гъци”, „кой сега до теб заспива”, „ска се, ска се” (или както там е) и „водка с утеха” са сред най-популярните рефрени на младежите, които се разнасят в класните стаи. Ако случайно някой не ги знае, то веднага ги усвоява сред „творческата” учебна обстановка. И това си е знание – като отидеш на дискотека иначе трябва да гледаш тъпо и да се клатиш, докато аверите крещят с пълно гърло текстовете на песните. За капак на всичко хит в момента е да се заснемат чалга-кадрите и гордо да се пускат в мрежата с надеждата, че сме станали по-готини и оригинални. Профанизацията на нацията продължава и се задълбочава!

През последните години, чалга явлението успя да излезе от тесните музикални рамки и да се наложи като субкултура в съвременното общество. Понятия като “чалга визия”, “чалга поведение” и “чалга език” се превръщат в често срещани термини при обяснения на чалга явлението.

Най-страшното в тази ситуация обаче е достъпът на децата до кича на чалгата. Вместо с ликове на народни будители и исторически личности, тетрадките на учениците са украсени с оскъдно облечени фолк изпълнителки. В момент, когато българското образование е обхванато от тотална криза, възпитателните функции на училището са заменени от уроците на улицата. Ученическите купони минават рядко без чалга музика, а тийнеджърите са най-честите посетели на попфолк концертите. Голяма част от учениците мечтаят да се превърнат в поредната звезда на „Пайнер”, а абитуриентските балове са не само музикален, но и визуален празник на чалгата. Ролевите модели на подрастващото поколение са все по-рядко учени и общественици. Вместо това, децата намират модел за подражание в лесната слава на чалга певците.

Всеизвестна истина е, че на беден народ му трябват зрелища. Както и, че беден народ се управлява лесно. Във времена на бедност, висока престъпност и липса на ясна политическа и икономическа перспектива, алтернативният свят на чалгата се превръща в своеобразна реалност за немалко българи. Жизнената философия, която попфолкът популяризира, е колкото утопична, толкова и елементарна: според чалга текстовете, житейските ценности се свеждат до материалните блага, лустрото и сексуалните подвизи. Разпространяването – и съответно абсорбирането – на тази жизнена философия са сред основните причини за духовното оскотяване на нацията ни, което пък води до атрофия на гражданското общество, социална апатия и нравствена деградация.

Това от своя страна улеснява задачата на българските политици, които разчитат на лесен популизъм с помощта на попфолка. Чалга изпълнителите са неизменна част от предизборните кампании на родните партии, а партийните банкети рядко минават без оскъдно облечени представителки на “музиката на народа”.

В резултат на точно тази липса на вина съпроводена с непукизъм и масова лумпенизация, цяло едно поколение остава в историята като чалга поколение. Закърмено с кича, простащината и имагинерните ценности на чалгата, това поколение е изгубено в опитите си да различи стойностното от повърхностното, истинското от фалшивото, Остава само да си представим какво ще е поколението на техните деца. Ако въобще има такова.
www.vmro.org

"Силистра Днес"

Related Posts

leave a comment

Create Account



Log In Your Account