Претопленият национализъм

Претопленият национализъм

Българският национализъм е интересен феномен. Появява се внезапно, без предупреждение и е провокиран от смехотворни дразнители. Обикновено това са чужди прочити на собствените ни истини. Истини, които са с изветрял прочит.

Българинът е толкова изплашен от собственото си безрадостно, агресивно и арогантно битие, че панически е готов да търси във всяка капка глупост национална кауза. Първата за годината бе преброяването на населението и жилищния фонд, поне така излезе, според коментарите на статистици. Някои от които – в мерена реч.

А сега ново двайсет! Този път журналист от BBC и неговият филм “Michael Palin’s New Europe”. Поредното посегателство над българщината е извършено на 15 февруари 2011 г., според автора на скандала – Мартин Ралчевски. Проблемът, който ние виждаме обаче, се състои в това, че филмът, който днес взривява страстите е от 2007-а година. Това е така според сайта за предаването на Пейлин, енциклопедията imdb.com и програмата „Yesterday“ – излъчила скандалния материал на посочената дата.

Мартин Ралчевски вмъква във възмутения си текст уточнението: „Филмът свърши и аз импулсивно скочих от канапето, за да запиша подробностите – датата, програмата и автора. След това разбрах, че Палин и преди е правил филм за България (през 2007 г.). Тогава е било включено и Бялото братство (с кадри от Рила) и пак са били показвани циганите от “Столипиново”. Дали пък това не е тенденциозно? Това е било само преди 4 години.“

До тук добре, но всъщност нов филм няма.

Може да има нов монтаж на стария епизод „Eastern Delight“, но нов филм няма и туй то. Поне не с името, което ни е поднесъл авторът на родоугодното възмутено писание, което обиколи медиите. За такъв филм от 2010 / 2011 г. не знае нито сайтът на BBC, нито какъвто и да било източник от интернет. Като последна активност на Пейлин в документалния жанр е посочено заглавието „Around the World in 20 Years“ от 2008 г. В такъв случай се оказва, че претопляме гърнето на национализма на слаб огън и с нови подправки.

Проблемът не са нито Майкъл Пейлин, нито ББС, нито циганите. Ние сме проблемът. Колкото по-скоро осъзнаването на това се превърне в национален приоритет, толкова по-бързо ще излезем от лепкавата кал на жалостивия национализъм. Логиката на бг народа е следната- ние сме жертви на западния капитал- роби на банките му, слуги на интересите му, потребители на културата му, низши, унизени и зле платени служители в компаниите му, НО той в НИКАКЪВ случай не бива да ни омаловажава. Нас и славното ни минало.

Кирливите ризи и липсата на доказателства за селската чест по чаршафите не бива да ни бъдат натрапвани, защото ние обичаме да пием блага ракия на спокойствие, гледайки на околния свят през розови очила, спомняйки си с умиление близкото минало. Тогава бай Тошо караше всички, в т.ч. циганите, да работят. Тогава нямаше съмнение – всичко беше или черно, или бяло, без нюанси. Сега целият свят е пълен с цветове и с нюанси и това побърква българите. Наистина ги побърква. Кара ги да се плашат от сянката си. Или да си припомнят стари врагове и скандали, като дементен старец, който си спомня фрагменти от миналото и държи да ги разкаже на всеки в автобуса. Да преживее пак загубата, унижението*, за да може да се справи с първоначалния, случил се като база на всяка емоция стрес. Опитите разбира се са неуспешни.

И какво се случва? Неизвестен млад творец гледа филм, произведен през 2007-а, който отключва в него редица лоши спомени. Той се чувства задължен, в ползу роду, да предупреди всички за това, как злите англичани изпращат един лош чичко да омаскари родната действителност. Да обезличи един омерзен от себе си народ.
Действието се развива през 2007 г. в седем епизода, които намират шумен отклик у нас с днешна дата. Известни българи и български медии се юрват на претопления скандал като невидели. Гребейки с големи черпаци, те грабят от оръфаната ни публичност, а на нея горката й остават само петната след угощението на родолюбците. И така до следващия скандал с трикольорна окраска.

Нека да припомним, че малкото скандали, благодарение на които даден проблем е придобивал основателна и най-важното съдържателна откъм последствия публичност, са продукт на чужди журналисти. Те ни удряха по тиквите със собствените ни проблеми. Спомнете си историята с Батето. Там лошите пак бяха от BBC. A Могилино е класическият пример, подходящ за учебниците по журналистика.
Лошото е, че и този случай едва ли ще послужи за нещо добро, освен за евтина слава, евтин популизъм и евтини тиражи. Към днешна дата имаме повече поводи да се срамуваме пред света, отколкото да се гордеем. С безвъзвратно отминалата си славна история или опетнено от чужди фактори настояще. Време е да приемем това, в което живеем. Всички. Дори и българските писатели във Великобритания, които удобно избягват националния срам, също така удобно хвърляйки камъни. От далече.

____________________________
*Физическите симптоми на постравматичния стрес: смущение на съня; суета или гняв; увредена концентрация; да бъдеш винаги под тревога в търсене на знаци на опасност. Натрапливите синдроми на това разстройство включват чувство, че събитието, провокирало травмата се повтаря.

“СТЕНВЕСТНИК”

"Силистра Днес"

leave a comment

Create Account



Log In Your Account