Образованието затъпява?!

Размисли за нуждата от дълбока училищна реформа, предизвикани от книгата на американски учител-бунтар

“…Истината е, че училищата не преподават нищо друго, освен как да се подчиняваш на заповеди. Не мога да си обясня защо се получава така, при положение че там като учители, помощници и администратори работят хиляди човечни, внимателни, грижовни хора. Въпреки това абстрактната логика на институцията неутрализира личния им принос…

…Първото, което преподавам на децата, е объркване. Всичко, което учат учениците ми, е извадено от контекст. Аз ги уча да разрушават всякакви връзки. Преподавам им прекалено много неща: движението на планетите, закона за големите числа, робството, прилагателни, архитектурно чертане, танци, хорово пеене, събирания, езици за софтуерно програмиране, допълнителни занимания за надарени деца, готовност да приемат ръководство от страна на непознати, които вероятно няма да видят повече, стандартизирани тестове, възрастова сегрегация… Какво общо имат тези неща едно с друго?…”

Това не са мои думи, макар че и аз имах същите грехове преди време. Написаното принадлежи на Джон Гатоу (John Gatto), учител с 30-годишен стаж и автор на няколко бестселъра, посветени на проблемите в държавно регулираното образование. Наскоро на български език се появи неговата първа книга – “Затъпяване: скритата цел на държавното образование”, издадена от издателство “Изток-Запад”.

Макар и писана преди 18 години, книгата е особено актуална и за нас, българите, с въпросите, които поставя. Най-вече –

адекватно ли е образованието ни на обществените и личните нужди

Отговорите са лесни на пръв поглед. Но на втори?… Вярно, американското средно образование определено не е водещо в света, но пък го компенсират с отличното университетско. Докато при нас калпавите резултати от средното училище се мултиплицират в университетите.

Трите фундаментални проблема при нас са: училището не произвежда самостоятелно мислещи и иновативни хора; учебното съдържание е изключително обемно, трудносмилаемо и често без каквато и да е взаимовръзка; обучението не е съобразено с бъдещите житейски потребности на отделния индивид, а и обществото като цяло.

Проблем номер 1 – нашето образование е насочено към възпроизвеждането, а не към интерпретирането. Помните ли за какво получавахте шестици? За пълно и вярно пресъздаване на материала от учебника или преподаденото в час от учителя. Лични вариации в масовия случай не се толерират и често дори се санкционират. В резултат – от десетилетия ние страдаме от липса на “създавачи”, от хора с нестандартно мислене, смели идеи и гениални хрумвания. Проследете приноса на българите през последните 150 години в световния опит и ще видите, че той е твърде малък, и то основно от хора, живели и работели в чужда среда.

Проблем номер 2 – учебната ни програма е натъпкана до скъсване с невероятно много информация, част от която е абсолютно излишна на децата и те я забравят още преди да е свършила учебната година. Към бедите трябва да прибавя и абсурдно тежките и нечитаеми текстове в учебниците, писани от хора, които през последните 30 години нямат ни най-малка представа какво е в главите на децата. Ето защо и те от своя страна са напълно немотивирани и час по час питат: “Това за какво го учим, госпожо/господине?”

И тук идваме до третия проблем на образованието ни – то е в някаква степен “l’art pour l’art” (изкуство заради самото изкуство) – образование заради самото себе си, а не заради нуждите на хората. Децата учат да речем география на Австралия и Океания, но не могат да се ориентират, ако се загубят в гората. Работят с логаритмични таблици, но нямат ни най-малка представа как да управляват личните си финанси. Зубрят колко пъти е опожаряван Рим, но не знаят как да реагират при пожар в училището или вкъщи. С други думи, образованието е силно академизирано и откъснато отдавна от пряката си цел – да подготви децата за бъдещия им житейски път.

Още един пример – учите в продължение на 12 години

Не 1, не 2, не 3 – цели 12 години. Накрая завършвате с диплома от някоя от многобройните “езикови” гимназии и излизате на пазара на труда. А там шансовете ви за работа, освен ако не продължите да учите в университет, са общ работник, продавач-консултант, хигиенист, куриер и от сорта. Можете да станете и шофьор на “баничарка”. Но за това ви трябва книжка, за която са нужни тридесетина часа кормуване и 2 изпита. Всеки неграмотник, изкарал 3-месечен курс за зидаро-мазачи, кофражисти или плочкаджии например, ще ви отвее с вашите 12 години образование, ако кандидатствате в строителството, да речем. И в случая не иде реч за стотина-двеста човека, а за няколко хиляди на година.

Ако си мислите, че професионалната гимназия ви решава проблемите, помислете пак. И до ден-днешен има училища, особено в провинцията, които произвеждат кадри за производства, които не съществуват или са пред закриване. В същото време нови професии, които изпитват глад за специалисти, са оставени на самоуки или преквалифицирали се специалисти от други области.

Разбира се, мнозина биха спорили и ще кажат, че училището им е дало много, че благодарение на него имат престижна работа и т.н., но нека отсеят в две колони – каква част от успеха се дължи на училището (като учебна програма, учебници и преподаване) и каква на личните усилия: черпене на опит от родителите, допълнителни (и доброволни) извънучилищни уроци и курсове, самоусъвършенстване и т.н.?

Накратко – нашето образование има крещяща нужда от решителна реформа. Революция дори е по-точната дума, защото иде реч за фундаментална промяна на начина на обучение, който концептуално от десетилетия не е променян и категорично не отговаря на предизвикателствата на ХХI век.

За жалост, за такава промяна трябват много компоненти,

които в момента не са налични. Като начало – политическа воля за прокарване на силно непопулярни мерки. Преформулирането на учебния материал и намаляването на натоварването в училище неминуемо води до намаляване на хорариумите и много учители ще останат без работа. Няма правителство за момента, което би си вкарало този таралеж в гащите. Немалка част от тези съкратени преподаватели биха могли да се включат в ред извънкласни занимания, но това означава натъпканите училища на 2 смени да преминат на едносменно обучение. Проблем, водещ пряко към обновяване и разширяване на материалната база, което пък… абе, забравете.

А цялостното подменяне на учебниците с модерни, съобразени с новите реалности и написани от млади и компетентни преподаватели – това си е кауза пердута отвсякъде. Знайно е, че през последните 20-30 години едни и същи хора са или автори, или рецензенти, или редактори на учебници. По-лесно ще бъде премахната калабрийската мафия, нежели тяхната невидима паяжина.

Затова не е зле книгата на Гатоу да бъде прочетена от колкото се може повече хора. И колкото се може повече да се опитат да отговорят за себе си: “Искам ли и моето дете да продължи в тази мелачка? Мога ли да му осигуря по-добро бъдеще?” Дори само поставянето на въпроси и опитът за намиране на отговорите им ще бъде едно добро начало за измъкване от тресавището.

—-

P.S. Да, книгата на Гатоу е полемична, страстна, дори едностранна, но въпросите, поставени там, не могат да бъдат игнорирани с лека ръка. И за да посипя още сол в раната – тази книжка е само един тийзър. Издателството подготвя и фундаменталния му труд за образованието, където доста по-обстойно и мотивирано са развити неговите тези.

Иво Ников/ Блог