На Балканите се преплитат интересите на Великите сили. Балканските държави вместо да се радват на успехите от Балканската война, започват да предявяват свои териториални претенции.

През есента на 1912 г. Румъния предявява претенции към Южна Добруджа под претекст, че България разширила много територията си по време на Балканската война.

След т.нар. Букурещки мир от 1913 г. румънската Добруджанска армия окупира българските земи до линията Тутракан-Балчик. България е победена, без нейната армия да е бита след освобождението през 1878 г. в нито едно сражение на бойното поле.

Окупаторът веднага започва да строи военна крепост в Тутракан

Едва настанили се в българската територия, Румънският генерален щаб и военното министерство анализират и оценяват стратегически важното значение на Тутракан при една евентуална бъдеща война с България и започват да строят Тутраканската крепост. Започва активно строителство на т.нар. Тутракански „тет-де-пон” под ръководството на белгийски и френски военни инженери и специалисти. Това е уникално, мощно и много модерно за времето си военно полево съоръжение за отбрана на Тутракан като предмостова крепост. Крепостта е построена за 3 години.

румънците предизвикателно и провокиращо изстрелват няколко снаряда срещу град Русе

Прославеният от Балканската война генерал Стефан Тошев – командващ 3-та армия, взема всички мерки и привежда частите в пълна бойна готовност. На 1 септември 1916 г. царят и всички министри подписват манифест, съгласно който България обявява война на Румъния, целта на която е да си върне несправедливо отнетите й територии на Южна Добруджа. Към границата се съсредоточава Трета българска армия, в чийто състав са включени 4-та Преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от първа Софийска дивизия, Дунавски българско-германски части и други подкрепления.

Генерал Стефан Тошев назначава за командващ тези войскови части своя приятел и боен другар генерал Пантелей Киселов. Атакуващите Тутраканската крепост български войски наброяват 55 000 души. Те разполагат със 132 оръдия и 53 картечници. Генерал Тошев начертава общия план на предстоящата битка именно за крепостта, пренебрегвайки плана на командващия немските войски фелдмаршал Маккензен.

За отбелязване е, че до този момент никой български генерал не се е осмелявал да спори и да се противопоставя на фелдмаршал Маккензен.

Оценявайки стратегически важната роля на Тутракан, генерал Тошев взема правилното решение да удари крепостта, в която са съсредоточени 25 румънски дружини, 20 батареи и 6 ескадрона. Този план той предвижда да изпълни с 33 български дружини и 44 артилерийски батареи. Без да срещнат сериозна съпротива, на втория ден от войната българските войски достигат на разстояние далечен изстрел от външната укрепителна линия на крепостта – бастиона на румънските войски.

На третия и четвъртия ден генерал Тошев уточнява окончателно плана за атаката. Предните румънски части вече са изтласкани назад.

Решителните сражения по целия фронт започват на 5 септември 1916 г.

Генерал Тошев гласува пълно доверие на своя приятел ген. Киселов, предоставяйки му възможността да ръководи битката и да взема самостоятелни решения в хода на сраженията в зависимост от създалата се обстановка. Генерал Киселов остава изненадан, но оправдава гласуваното му високо доверие. Той ръководи битката в непосредствена близост до мястото на сраженията. Често слиза между бойците да ги окуражава. Точно в 6,30 часа започва артилерийската подготовка на полка, командван от полковник Ангелов. И в 7,30 часа след кратко коригиране на огъня целта е захваната в т.нар. “тясна вилка”, при която всички оръдия преминават на стрелба с команда ”унищожение”.

Канонадата от 100 български тежки оръдия засипва като огнена градушка укрепените румънски части в крепостта. Районът на битката е покрит с гъст пушечен дим, стълбове пръст, хвърчащи части от тела на противника и други предмети. Земята се тресе и ври. Съгласно заповедта на генерал Киселов, артилерийският огън трябва да продължи до 16,30 часа. Но попаденията са невероятно точни, спасение от захванатите в „тясна вилка” няма. В този страшен ад румънските войски изпадат в ужас и обезумели от страх, започват паническо бягство. Следва началото на най-страшния момент от битката. Пионерни части започват рязането на мрежите с ножици. Те са посрещнати с ураганен картечен огън от противника.

Неустрашимите български юнаци тръгват в атака,

когато по заповед на генерал Киселов българската артилерия пренася огъня си в тила на противника. Предвождани от своите командири (съгласно заповедта, офицерите са най-отпред), с развети знамена, под звуците на българския химн ”Шуми Марица” и мощното прословуто българско „Ура! Напред, братя!”, потомците на героите от Шипка като лавина връхлитат срещу укрепената по последна дума на военната техника Тутраканска крепост.

Артилерийският и картечен огън и от двете страни превръщат бойното поле в истински ад.

Противниковият огън поваля стотици български войници и много офицери. След падналите български храбреци прииждат като ято орли нови и нови лавини от славните ни воини. Почти всички офицери са убити. Тяхното място заемат подофицерите.

Обезумелите румънски войници разбират какво ги очаква, панически напускат добре укрепените окопи и побягват към втората отбранителна линия. Една част от противниковите войници са настигнати при бягството, друга част успява да се укрие в галериите, но не след дълго са открити и пленени. Малко след обяд на 5 септември, въпреки ураганния огън на противника, първа отбранителна линия е превзета от славните български воини.

Най-модерната румънска крепост пада

Рано сутринта на следващия ден, 6 септември, след отблъскването на упоритите опити на румънските войски за контраатаки преславските и софийските бойни части, само за 33 часа, с непозната за най-новата военна история атака до момента, превземат по блестящ начин най-модерната за времето си румънска крепост. Пленен е целият румънски гарнизон. Много от войниците и офицерите се опитват да се спасят с бягство през река Дунав, но почти всички се издавят. Пленени са около 28 000 румънски войници, около 450 офицери, 150 оръдия, всичкото пехотно оръжие, боеприпаси, други материали, техника, каруци, коне и др. Вечерта на 6 септември прославеният генерал Киселов влиза победоносно в отново върнатия на България град Тутракан.

Свободата е извоювана с цената на 1764 загинали български юначни бойци. В Тутраканската епопея оставят костите си общо 8000 войници от двете воюващи страни. Това сражение се превръща в един от върховете на българската бойна слава.

Подготвил о. з. кап. л-т д-р Богомил КОЛЕВ, Силистра

Страшното отбранително съоръжение

Крепостта е строена в продължение почти на 3 години, като са използвани върхови постижения на военната теория и практика, макар че тя остава ненапълно завършена за предстоящата битка.

Местността, върху която е строена, представлява ниско плато, което е с форма на полукръг, в чийто център е Тутракан. Платото е обградено от немного дълбока долина. По него има 13-14 издатини, върху които са построени фортове. Те от своя страна представляват по една малка крепост. Форт № 1 е построен на южния бряг на Дунав, а форт № 13 опира на северната страна на реката.

Пред всеки форт са построени хиляди т.нар. “вълчи ями”, дълбоки 1,5 м, с остри колове в центъра, разположени една до друга така, че да се препятства всяко движение на противника. Коловете са свързани с бодлива тел. Около 20-30 м зад пояса от вълчи ями, под самия скат, е изграден първият пояс от телени мрежи. На около 20 м са построени първата линия окопи.

В пространството между телените мрежи и окопите са маскирани хиляди бомби, чиито взриватели са свързани с телени жици, завързани за плета в окопите. При настъпление противниковите войници закачат с краката си маскираните жици. Бомбите избухват и нанасят големи поражения на живата сила. Следва нов пояс от телени мрежи и нови окопи. По-назад, почти на самия връх, са построени циментови бункери, в които има по едно малокалибрено скорострелно куполно оръдие, заобиколено откъм фронта с пояс бодлива тел.

Много от фортовете са с бетонни окопи и бетонирани бойници, в които са монтирани оръдия с голям калибър. Те са свързани с теснолинейни железопътни линии, по които става превозването и снабдяването с боеприпаси, продоволствие и други материали. Така около Тутракан са изградени две отбранителни линии. На първия пояс с форма на полукръг са изградени 15 форта. В тях са построени по 2 заслона за 60-70 войници. Между всеки два форта, отстоящи на разстояние 1-2 км един от друг, са разположени артилерийски батареи. Има допълнителни опорни пунктове, множество картечни гнезда и много други отбранителни съоръжения. На около 5 км от основната отбранителна линия следва втора укрепителна линия, устроена по подобен начин.

Мемориалът
Поклон пред загиналите

Мемориалът „Военна гробница 1916 г.” започва да се строи непосредствено след битката за Тутракан. По инициатива на „Тутраканския благотворителен комитет” е издигната „Братска могила”.

Щабът на четвърта Преславска дивизия решава да се изгради Национален парк-костница в памет на загиналите воини. Първото честване на годишнината от Тутраканската епопея е на 6 септември 1917 г. След освобождението на Южна Добруджа на 7 септември 1940 г., съгласно безпрецедентното мирно споразумение в град Крайова, по време на Втората световна война, всяка година в първата неделя на месец септември на военната гробница се провеждат възпоменателни тържества в памет на загиналите.

От 1986 г. започва благоустрояването на Мемориалния комплекс. Изградени са Алея на славата с изписани имената на загиналите в битката, парк, сцена за официални чествания, монтирани са две гаубици ”Круп”. През 2007 г. при тържественото честване е осветен и открит параклисът „Свети Георги Победоносец”.