Забелязахте ли как се препълни и бездруго задръстеният път между Перник и София? Забраниха маршрутките и се появиха много нови коли с по един човек в тях. Хаби се повече гориво, замърсява се повече въздухът, пътуването става по-бавно. Губят всички. Кой спечели? Данъчните! В маршрутките не се издаваха билети, нямаше добра отчетност и данъчните не можеха да си съберат парите. Вместо с проверки да принуди шофьорите да спазват законодателството, държавата направи по-лесното: пренасочи пътникопотока.

Българите ли служат на държавата си или държавата на тях? В САЩ администрацията е направена така, че на гражданите да им е лесно даже, ако на администрацията й е трудно. У нас е обратното.

В САЩ всеки фермер може да си купи взрив. Същият този взрив може да се използва за извършване на терористични действия, но е полезен, когато искаш да си изкопаеш дупка. Вместо да въртиш кирката или да наемаш къртач, можеш да направиш една дупка в скалата с обикновена бормашина и да пъхнеш една пръчка динамит. Бум! И септичната ти яма е готова за седмица, вместо за месеци и години. Остава само да извлечеш парчетиите. Американците не са лишавани от постиженията на съвременната технология само защото тези постижения имат двойна употреба. Те няма да копаят така, както са го правили хората преди столетия, само за да се облекчи работата на полицията. Нейна работа е да спре използването на взрива за тероризъм и отмъщения, а не на търговците. При това дупка, изкопана с динамит, е по-подходяща за септична яма, понеже околните скали се напукват и по-лесно попиват водата! Ако се използват кирки, чукове, клинове или къртачи, това не може да се постигне.

Резултатът е, че на хората им е лесно, а на държавата – трудно. Когато някъде се извърши престъпление с взривно вещество, което се продава свободно, на полицията й е трудно да открие извършителя, защото взривът може да е дошъл от хиляди магазини в десетки щати. Това обаче не е основание на хората да се ограничава възможността да ползват взрив.

У нас взривните вещества не се продават свободно и все пак полицията ни, за разлика от американската, не намира извършителите на покушенията с тротил и динамит. Взривът у нас може да идва само от малко на брой лицензирани лица, които събарят сгради или притежават рудници.

Като се замислим, огънят може да бъде използван за палежи, а ножовете – за убийства. Но това не е основание за забрана на кибрита и ножовете! Впрочем най-големият терористичен акт на всички времена, този от 11 септември, беше извършен с макетни ножове, а не с взрив или огнестрелни оръжия.

Тези, които живеят в апартаменти, ще си помислят, че това е някаква дреболия. Често хората забравят, че дори в столицата ни около 25 процента от населението няма канализация. Това означава копаене на септични ями. В случаите, когато не може да се вкара тежка техника, това означава едно от следните две неща. Или месеци, прекарани в споменатия допотопен труд с кирки, лостове, клинове и чукове, или плащане на суми от порядъка на 10 хиляди лева. Колко време трябва на един българин, за да задели 10 хиляди? Година, две, десет?

Ръчните огнестрелни оръжия в САЩ се изчисляват на 200 до 250 милиона единици. Това означава, че на всеки американец, като изключим децата, се пада средно по един пистолет, пушка или автомат. Всички тези оръжия, заедно с 300-милионното население, се движат свободно из 50 щата. Можем ли да си представим колко трудно е на американската полиция да открие един извършител на престъпление, извършено с огнестрелно оръжие? Ако бъде извършена балистична експертиза, трябва да се пресее невъобразимо количество информация. И все пак продажбата на оръжие там продължава да бъде свободна. И не ми казвайте, че това е само защото го пише в конституцията им. Първо, там не пише изрично, че имат право да носят оръжие, а че имат право да участват във въоръжено опълчение. И второ, основният им закон е бил изменян немалко пъти.
У нас полицията е облекчена. Пистолетите не са само малко на брой, но разрешителните за тях се издават от самата полиция. Трудното е оставено за обикновения гражданин. Докато бандитът има оръжие, бабата на село няма с какво да се защити, когато насилниците влязат в дома й, за да й вземат пенсията и живота.

Пак за да е лесно на полицията ни, автомобилите могат да се прехвърлят само с нотариална заверка на подписите. Отиваш при нотариуса и след като си изчакаш реда, той се чуди как да ти събере повече пари. Затова те праща при застрахователя, от чиято оценка ще разбере каква е стойността на автомобила. Застрахователят пък е заинтересуван да ти застрахова за повече колата, защото така и той ще получи повече. Плащаш на единия, плащаш на другия и накрая си загубил 100 лева, за да продадеш стара лада, която струва 200. Така вместо да си отидеш с 300 лева вкъщи, си отиваш с 200 след половин загубен ден. Но пък на катаджиите е лесно, защото купувачът може да им покаже официален документ за извършената покупко-продажба.

Цялата ни администрация е устроена така, че гражданинът да обслужва чиновника, а не обратното. Отиваш не едно гише и там ти казват, че трябва да отидеш на другото. Отиваш на другото и там те връщат на първото. Служителите си общуват чрез тебе! Превръщат те в момче за разнасяне на съобщения.

Държавата ни, която е безсилна пред престъпниците, умее да извива ръцете на обикновените хора. Как се стигна дотук? Тайната е в липсата на гражданско общество. Когато гражданинът се изправи пред чиновниците, той е сам. Зад него няма някакво сдружение или фондация, което да вдига шум, пише писма, прави събрания, събира пари, наема адвокати, завежда дела, предлага закони, лобира депутати, провежда митинги, пише статии и довежда телевизии. А няма, защото същият този гражданин не иска да участва във всичко това, освен ако не е лично засегнат. Нека го наречем Иван. По същата логика Петър не иска да участва в драмата на Иван, когато тази драма не е лично негова. Така всеки се спасява поединично.

Крайният резултат е, че ние сме слаби, а чиновниците ни – силни. Защото съединението е, което прави силата. За да се постигнат промени, са нужни месеци, а не дни и хиляди левове, а не стотици. Това не е по силата на отделния човек, който живее на една заплата и трябва да си реши проблема от днес за утре.

НОВИНАР