Според Министерството на здравеопазването 14 процента от лекарите в болниците са пенсионери – най-много в София, Силистра и Кърджали. Най-трагично е положението в най-малките общински болници. Там средната възраст на лекарите стига до 66 години при дерматолозите, 64 при пневмолозите, 60 при рехабилитаторите и гастроентеролозите. Малко по-добро е положението в областните и университетските болници, където средната възраст е около 50 години.

Диспропорцията във възрастовата структура на медиците означава, че след десетина години в България няма да има кой да ни лекува. И в момента редица специалности са на санитарния минимум. Едва 60-70 са патоанатомите, без които не може да се извършва нормална диагностика на редица заболявания в болниците, като голяма част от тях са над 60 години. Такова е и положението с анестезиолозите, чийто брой е около 700 при положение, че за страната са нужни 1700. Почти 80 процента от ендокринолозите са между 40 и 60 години. Застаряването е факт не само сред докторите, а и сред останалите медицински професии. При медицинските сестри пък нещата са направо драматични – масово на работа се вземат сестри в пенсионна възраст.

В същото време в страната има огромен недостиг на млади кадри

Едва четирима са лекарите до 35 години в Благоевград, в Кюстендил – 15, а в Габрово – 23. В повечето области в страната броят им не е повече от 30. Изключения има в градовете с медицински университети, като Пловдив, Варна, Плевен и София. Там броят им варира от около 200 до малко над 1000.

Младите лекари масово напускат страната, не желаейки да работят при тези условия. Навън те получават по-добри пари. И ако доскоро им трябваше завършена специалност, сега може и без нея – в европейските страни вече започнаха да осигуряват добри условия и за специализация. Проблем не е дори и липсата на език. Гладът за лекари по цял свят е толкова голям, че някъде се предлагат и курсове на място. Голяма част пък от тези, които остават, зарязват медицинската практика, защото заплатите в западните фармацевтични компании у нас са доста по-добра алтернатива за тях.

Въпросът кой ще ни лекува след време остава открит. Разбират ли обаче сериозността на положението тези, от които зависи здравната реформа? Бъдещето ще покаже.