ФБР призна за извънземните в Розуел

ФБР призна за извънземните в Розуел

Федералното Бюро за Разследване на САЩ разсекрети документ, който разказва за тайнствените извънземни от Розуел, Ню Мексико, през 1947 г.

Документът свидетелства за открити в пустинята 3 катастрофирали летящи чинии. В тях имало тела на хуманоиди, високи около метър и облечени в сребристи костюми.

Трите апарата били с определено извънземен произход и задвижвани от технология, непозната на човечеството и вероятно неразгадана и до днес.

Вероятната причина за катастрофата била въздействието на наземните радари, се казва в документа. Официалната версия на американските властите след тогавашните събития през 1947 г. била, че става дума за разбил се аеростат.

Още за случая Розуел:

Случаят “Розуел” е един от най-известните случаи на наблюдение на НЛО. Място на действието – САЩ, щата Ню Мексико, близо до градчето Розуел. Време на действието – 1 юли, 1947 година…


Бейкърсвилд щат Калифорния, на 01 юли 1947 година Ричард Ренкен, летец ветеран, каскадьор наблюдавал полета на кръгли обекта, летящи със скорост 50 мили в час, подредени във формата на буквата ” V”.Същото видяла и някаква жена от същия град.След това, вечерта в сряда на 02 юли 1947 година, около 21.50 часа г-н и г-жа Денуам видяли ярко светещ овален летящ обект, оставящ след себи си червена светлина и лятящ, на северозапад от Розуел – щат Ню Мексико.

Фермерът Уйлям Мак Брейзъл чул точно по същото време мощен взрив.На следващия ден – четвъртък 03 юли, той заедно със седемгодишния Тимъти Проктър – син на съседи, забелязали на пасището във фермата “леки метални парчета”, които били разпръснати безразборно върху не малка площ.

Оказало се, че обектът, видян от семейство Денуам е катастрофирал в ранчото на фермера Брейзъл, след като преди това експлоадирал във въздуха през нощта на 02 юли 1947 година, поради лоши метеорологични условия и магнитни бури.

След като взел няколко парчета за да ги покаже на съседите си, в неделя на 06 юли 1947 г. Брейзъл отнесъл странните парчета в градчето Розуел, отстоящо на около 130 км. от фермата му и ги показал на шерифа Джордж Уилкокс, който направо се изумил от това, което видял, защото парчетата не се подлагали на никакви деформации, дори при удар с чук, а освен това, по някои от тях имало странни йероглифи.

От своя страна Уилкокс веднага се свързал с командващия елитната база на американските ВВС полковник Бланчалд, където по това време били разположени стратегическите бомбардировачи “В – 29”, можещи да носят ядрено оръжие.

Бланчард, след като внимателно разгледал парчетата веднага назначил специална група от офицери начело с майор Джес Марсъл – шеф на разузнавателния отдел към базата и капитан Шеридън Кавит от контраразузнаването.

На 07 юли сутринта фермерът Брейзъл отвел групата в своето имение, където намерили още метални отломъци, а на около две мили от мястото с отломъците бил намерен и корабът, частично забил се в земята, около който разпръснати лежали четирите мъртви тела на екипажа, за които по-късно е направено предположението, че са се катапултирали само миг преди катастрофата.Гледката била покъртителна.Телата на пилотите били облечени в еластични сребристи комбинезони и изглеждали ужасно, защото не приличали на хората.Те заедно с останките на кораба били натоварени на два камиона и откарани в базата още същата вечер.

На 08 юли полковник Бланчард изпраща специализирано подразделение от военни полицаи, които отцепили целия район около фермата и веднага изпратил съобщение до щаба на 8-ма армия във Форт Уорт – Тексас.

Същата сутрин полковникът разпоредил на пресрелизинга към базата да пусне за местната преса следното съобщение:

“…Многобройните слухове за летящите дискове вчера станаха реалност: разузнавателната служба на 509 -та група бомбардировачи към 8-ма въздушна армия от базата в Розуел успя да се сдобие с един диск благодарение на сътрудничеството на местен фермер и шерифа на окръг Чавес. Летящият обект се е приземил върху територията на едно ранчо близо до Розуел миналата седмица. Тъй като не разполатгал с телефон, фермерът е съхранил диска, докато се свърже с шерифа, който на свой ред е информирал майр Джес Ей Марсъл от разузнавателната служба към 509 -та група бомбардировали.Веднага са били предприети съответните мерки и дискът бил прибран от фермата.След инспекция във въздушната база в Розуел, той бил предаден в последствие от маойр Марсъл на висшестоящите власти…..”

/ Ясно е, че изявлението е направено под отзвука на съобщенията свързани с Кенет Арнолд /.

Съобщението е било предоставено от пресрелизинга на военната база по обяд – 08 юли 1947 г. на две радиостанции и два всекидневника в градчето Розуел, това е пълният му текст, взет от вестник “Сан Франциско Хроникъл”.

Същата вечер генерал Рамей – командващ 8-ма въздушна армия разположил “останките”-? в своя кабинет и свикал веднага пресконференция за да опровергае разпространеното вече съобщение, защото според генерал Томас Дю Боз, който по това време бил полковник и началник щаб на 8-ма въздушна армия, от Вашингтон спешно позвънил генерал Мак Малън, който разпоредил на генерал Рамей случаят да бъде веднага потулен.

Генералът спешно извикал сержант Ървинг Нютън от метеорологичната служба за да “идентифицира” “останките”.Сержантът “установил”, че те са “от метеорологичен балон от типа “Роуин”, защото “миришели на синтетичен каучук” – материалът, от който са правени балоните.

Опровержението е остро, унизително и особено критично за офицерите от военно-въздушната база в Розуел.То веднага е публикувано във всички вестници, с което възбудените духове били укротени, а военните, пуснали първото съобщение са подложени на унижение и присмех.

Отначало генерал Рами предполагал , че катастрофиралият кораб “бил съветски самолет или ново неизвестно оръжие на противника”.

“Експертизата” на останките от кораба е направена спешно, защото ” от най-високо ниво” вече са били отдадени специалните заповеди и инструкции как трябва да се действа по-нататък, защото собственикът на местното радио в Розуел вече бил принуден да не “дава никаква информация” отностно инцидента Трябвало да се твърди, че местните военни са “взели метеорологичен балон за летяща чиния”.

/ Случаят е отработен по класически военен образец /.

По-късно останките от кораба заедно с мъртвите тела на извънземните са откарани с транспортен военен самолет във Военно въздушна база “Райт Патерсън” за изследване.Там се намирал най-развития научно-технически изследователски център на САЩ по това време.

Обектът най-щателно е изследван от авиоконструктора Бил Макдоналдс, който констатирал, че “корабът е произведен по извънземна технология”.

По случая Макдоналдс дава следното обяснение:

“…На мен ми беше позволено да се срещна с полковника от разузнавателния отдел Френ Кауфман, който се занимавал със съставянето на рисунките на обекта след аварията, във времето, когато на сутринта на 05 юли 1947 година били събрани отломките на кораба.Той вероятно е третият в йерархията на началниците на Разузнавателното управление, който вероятно е бил на мястото на катастрофата, където също бил и полковникът от разузнаването Бланшар, майор Марсел и редица други офицери от базата, включително началника на военната полиция Маршалл, който ръководел операцията по търсенето.

След многото часове, проведени с полковник Кауфман по изучаване на показанията, дадени от очевидците, се отдаде да си съставим представа как е изглеждало това транспортно средство.

Полковникът ми показа още влажните фотографии и свойте рисунки, оригиналът, на които той изпратил веднага в Пентагона.Корабът на неговата рисунка много приличал на съвременен самолет – шпионин.Той изгледаше като миниатюрна версия на самолет ” SR – 71 Black bird”, конструиран в края на 60-те години.

Към рисунката се прилагаше най-подробно описание, което е направено от офицера от военно-въздушната база “Райт Патерсън”.Този офицер по-късно през 1952 година се занимаваше с шифри и неговите задължения бяха да зашифрира всички инженерни разчети, направени в по-късните стадии от изучаването на обекта, който в последствие беше поставен в бетонова шахта на пускова ядрена установка, която по-късно залегна в основата на легендата за “Хангар – 18″.Тази шахта беше съвършено секретна и за това в нея беше поставен този обект…..”

"Силистра Днес"

comments

leave a comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Create Account



Log In Your Account