Силистра Днес
Заслужава си да знаеш !
Заслужава си да знаеш !
Точно преди 96 години, започва първият в историята на човечеството геноцид. В турското клане смъртта си намират над милион и половина невинни арменци – мъже, жени, деца, стари и млади, селяни и занаятчии, духовници и миряни, които съставляват две трети от арменското население в Османската империя.
През април 1915 г. турците арестуват първо интелигенцията, закарват ги в Анадола и ги убиват. Следва унищожаването на хилядите мобилизирани в турската армия младежи. Останалото арменскао население е депортирано и подложено на масово клане по пътищата към Сирийската пустиня Дерзор. Системното избиване на арменците продължава до 1922 г.
Днес у нас живеят около 30 000 арменци, за тях България е родина, но те не забравят откъде са корените им и всяка година на 24 април покриват със свежи цветя паметните плочи на безбройните жертви на геноцида.
Арменската апостолическа християнска църква в София се намира в сградата на Арменския дом. “Държа да подчертая, че този ден не се отбелязва като религиозен празник, а като ден на почит. Иначе разликата между източноправославната църква и арменската е незабележима”, пояснява Кусан Хадавян, който е свещеник в софийския молитвен дом. Всеизвестна е приказката “Иди да се оплачеш на арменския поп”, а тя носи своите корени още от османско иго. Тогава много българи били заселени по поробените арменски земи. Техни закрилници станали арменските духовници, които поддържали добри отношения с конака и ислямските духовници. Арменските попове най-често спасявали заточениците от бесилото със своята застъпническа дейност. Оттам и приказката “оплачи се на арменския поп”, разказва Кусан Хадавян и добавя: Христо Ботев е описал в не един свой фейлетон дружбата между нашите два народа. Арменскят дух и духовенство са причина да се запази този достоен народ и до днес.
Кусан Хадавян не е завършил духовна академия, но носи в себе си Бога. Родителите му, както и баба му, са учители. Майка му е преселничка от Родосто, а баща му идва тук от турска Армения и се заселва в Силистра. Хадавян не става случайно свещеник. Още от дете присъства на всички богослужения. Тогава живее при баба си и дори вкъщи си прави мъничък олтар. От 13-годишна възраст ходи на всички служби. “Това място ме изпълваше със свято чувство, възторг и ми носеше радост. Харесвах олтара, одеждите и песните”, спомня си днес протопрезвитер Кусан. До 1991 година работи в Институт по изчислителна техника като технолог. “Канеха ме в църквата, но някак си не се чувствах готов. Трудно е да работиш с хора, да ги сплотяваш, помиряваш, да служиш и на тях, и на Бога. Може би за това ми повлия баща ми, който казваше: “Хлябът на общността не се яде лесно”, разказва арменският поп. На 4 август 1991 г. той бил ръкоположен в Пловдив, където е най-голямото арменско общество. В 1994 г. получава Нагръден кръст, а през 1996 г. достига най-високото стъпало за бялото духовенство протопрезвитер.
