Добруджа не забравя генерал Стефан Тошев

Добруджа не забравя генерал Стефан Тошев

Снимка: Интернет
Снимка: Интернет

“Пазя тези записки като очите си. И в последните си мисли преди да почине през 1924 г. генерал Стефан Тошев, който е участвал и като доброволец в българското опълчение в Освободителната война, остава голям патриот, пише за България с голяма любов, отправя своите завети към идните поколения как да служат достойно на родината си”, каза неотдавна д-р Стефан Тошев пред обществеността в град Генерал Тошево. Генералът, чиито записки пази д-р Тошев, му е дядо, патрон е на добруджанското селище и е син на възрожденската учителка Анастасия Тошева – първата българска девойка, изпратена с благотворителни средства да учи в Одеса, създала сетне през 1866 г. първия безплатен пансион за бедни девойки към девическото училище на женското дружество “Майчина грижа” в Стара Загора. Стефан Тошев се родил в края на 1859-а. 18-годишен станал доброволец в Българското опълчение по време на Освободителната война. През 1879-а завършил Военното училище в София в първия му випуск, а през 1885-а, когато Сърбия нападнала България, бил командир на 2-ра дружина от 3-ти пехотен бдински полк, началник на Трънската позиция. Воювал при Сливница и Трън, откроил се като храбър командир в боя при Три уши и атаката на Мека црев. През 1908-а бил назначен за началник на Първа пехотна софийска дивизия, с която през Балканска война участвал в боевете при Гечкенли-Селиолу и в Чаталджанската операция. На 5 август 1913-а бил произведен в чин генерал-лейтенант и в Междусъюзническа война командвал Пета армия, която воювала в участъка Султантепе, Егрипаланка и Китка. Две години по-късно – през Първата световна война – той ръководел Трета армия, с която се сражавал на Добруджанския фронт срещу Румъния. Отличавал се от другите военачалници и че, наред със законите на стратегията, владеел силата на словото, което изразявал пламенно не само в речите си пред бойците, но дори и в заповедите, които издавал. Помни се 2 септември 1916-а, когато прогърмял: “Юнаци, ще ги биете, ще ги смачкате! Ще вземете Тутракан!” На 25 март 1917-а станал генерал от пехотата, а през следващата година вече командвал Четвърта армия. Воювал в 5 войни да се съберат под обща държавна стряха всички българи, през юни 1919-а той преминал в запаса обкичен с ордени, но непостигнал националния идеал на поколението си. От 1923-а станал председател на Съюза на запасните офицери. Напуснал този свят на 27 ноември 1924 г. в Пловдив. В негова чест са прекръстени две села в България – през 1934 г. Талашманлии станало село Генерал Тошево, а през 1942-а това име получил и с Касъмкьой (днес град Генерал Тошево). От генерал Тошев са останали няколко великолепни книги: „Писма от войната 1885”, (издадена през1895 г. и второ издание през 1896 г.), „За княза и отечеството. Войнишка Клетва. Книжка за раздаване на войниците от II тракийска дивизия” (1901 г.), „Освободителната война 1877-1878” (1902 г.), „Действията на III армия в Добруджа през 1916 година. Отговор на писаното за българите в мемоарите на Генерал Лудендорфа.“ (1921), “Победени без да бъдем бити Отговор на хулителите ни като съюзници. Преглед на трите войни 1912-1913 и 1915-1918” (1924 г). В началото на април д-р Стефан Тошев, неговият внук, обеща пред обществеността в град Генерал Тошево да дари мемоарите на своя дядо на българската държава, така че вероятно ще видим и текстове, които не познаваме. Освен това общината в Генерал Тошево и д-р Стефан Тошев ще направят заедно постъпки пред лични архиви и институции, за да издирят военните отличия, личното оръжие и документи на генерала за 150-ата годишнина от неговото рождение, която ще бъде отбелязана през декември.
Спас Дервенджиев

"Силистра Днес"

leave a comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Create Account



Log In Your Account