Лафове по повод масовото събиране на СРС и подслушване

Лафове по повод масовото събиране на СРС и подслушване


Безспорно прекаляването на употребата на СРС е израз на слабостта на МВР, Следствието и Прокуратурата да събират въобще доказателства. Натиска СРС да се признава като единствено доказателство е индикатор за това. Опитите (които изглежда текат и сега) за разширяването на допуска до употреба на СРС или случаите, в които се достъпват трафични данни (разглежда се нова промяна на ЗЕС) е също такъв индикатор. Самият факт че у нас по официална (тъй като е ясно че тя показва по-малки стойности от неофициалните) статистика се събират повече СРС-та годишно отколкото в Германия, Франция и Великобритания взети заедно, но от тях доказателства по дела стават по малко отколкото 1/10 от събираните СРС-та в която и да е от тези страни е колосален индикатор на невероятното изкривяване, на начина по който се провежда разследване у нас. Дори напоследък има натиск СРС-тата да се употребяват за превенция (нещо несъществуващо в нито една друга държава в Европа) – както се изрази премиера а аз леко го перифразирам „като знаеш че си подслушван ще си послушен“.

Но това, че вече са се появили лафове и вицове в народонаселението по този въпрос е вече невероятен индикатор за това, че нещата са преминали границата, заради която навремето на всеки милиционер му викаха (и то не случайно) „ушев“.

Ето една кратка колекция от лафове, движещи се по туитер напоследък (но и не само):

  • Обажда се министър на жена си по телефона. И още преди да започне разговорът, се чува: “Биип. Заради ограничения бюджет на МВР в момента вашият разговор не се подслушва. Моля, обадете се по-късно. Вашият разговор е важен за нас”

  • МВР излиза на пазара на електронни съобщения – http://www.asengenov.com/2011/01/blog-post_08.html
  • МВР смята да навлезе и на пазара на Импулсните телефони, с новата услуга: “Слушай министър по твой избор”.
  • “Ало, МВР ли е?”
    “Да, кажете.”
    “Обаждам се да ми проверите СРС-то да кажете колко кила домати искаше да купя жена ми, че забравих.”

Стар, но златен, и вече отново актуален – двама непознати са настанени заедно в хотел и единият непрекъснато разказва политически вицове. Другият го предупредил, че може би ги подслушват, но оня не престанал. Тогава човекът се доближил до контакта на стената и пошушнал: “Две кафета за 214-а стая, моля.” И не щеш ли – след малко на вратата се почукало и камериерката влязла с две кафета. Разказвачът на вицове пребледнял и тутакси си легнал. На сутринта другият се събудил, разказвача го нямало, а на масичката до леглото имало бележка: “Вас засега няма да ви арестуваме, защото на майор Петров много му хареса номерът с кафетата”.

Делян Делчев

"Силистра Днес"

leave a comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create Account



Log In Your Account