С мъдростта на София за младостта на Силистра

С мъдростта на София за младостта на Силистра

( специален поздрав към читателите на „ Силистра днес”, от друг наш читател – Вячеслав Попов )

Риболовът – поминък за Силистра

За мнозина от Вас вероятно ще бъде изненада, че авторът на този пътепис не е  Ваш съгражданин. Поне във формалния и обичайния за подобни случаи смисъл на думата. Да живееш в столицата съвсем не означава, че трябва да гледаш с надменност и пренебрежение към живота на твоите съвременници, живеещи в други градове в България или по света.

Впечатленията ми от Вашия град са свързани  с няколко  пътувания, свързани с моята професия и работа. За първи път видях очертанията на града в една топла юлска вечер на 2002 г. До този момент Силистра беше за мен по-скоро точка от географската карта на България, отколкото град, за който знаех макар и някаква бегла подробност.

Сега с известна доза привкус от шеговитост си спомням, че по това време правех любителски снимки с един съвсем малък дигитален фотоапарат SmartMini3/голям, колкото кибритена кутийка/. Изглеждах почти като „детектив”, или „таен агент”, рано сутрин или в привечерните часове след работа, насочвайки обектива към някоя от забележителностите на града. Да, ама не. Обикновен пощенец, с присъщата за  естеството и работата в пощите издръжливост на пътувания с автомобил и две „конски сили”  бързоног кракомобил.

За всеки, който пристигне  в непознат град е съвсем естествено  да възникнат съвсем непредвидени неща. С колежката ми бяхме решили да разгледаме след работа града. И вместо към Дунава тръгнахме  в точно противоположна посока  по улиците на града.   С настъпването на залеза изпитахме усещането, че „сме се загубили” и не можем да стигнем обратно до хотела.  Въпреки неудобството спрях на  кръстовището, до което бяхме стигнали преминаващия покрай нас автомобил. В него пътуваха мъж и жена.  Попитах ги за посоката към хотела, която трябва да следваме. Какво беше нашето учудваме, когато двамата млади силистренци сами ни предложиха да ни закарат с техния автомобил до хотела. Поискахме   да им платим, но ни отказаха, с весел поглед и усмивка. От този момент насетне винаги изпитвам чувство на уважение към силистренци.

В моите очи Силистра не се ограничава в очертанията на града. За мен Силистра е един „пъзел”, който всеки посетител на града може да нареди по начин, който подхожда на неговото желание да го опознае. Дали това ще бъдат металопластиките, разположени в Крайдунавския парк, резерватът „Сребърна” или скулптурната композиция „Къдроглавите пеликани” в градския парк?  Или Силистра ще Ви заплени с изгревите, с плуващи от ранна утрин по Дунава рибарски лодки.  Всичко това зависи от нагласата на всеки да се докосне до неповторимото изживяване на своя живот, макар и за съвсем кратко, като частица от живота на този град.

Историята продължава в снимки:

“Силистра днес” има съгласието на Вячеслав Попов за публикуването на снимките, за което му благодари.

"Силистра Днес"

Related Posts

Силистренци тържествено отбелязаха Гергьовден

Коментарите са изключени за Силистренци тържествено отбелязаха Гергьовден

Нови колекции и експонати в Силистра за Деня на музеите

Коментарите са изключени за Нови колекции и експонати в Силистра за Деня на музеите

leave a comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create Account



Log In Your Account