Възпитаници на СОУ “Н.Й.Вапцаров” избраха нетрадиционен начин за почивка

Възпитаници на СОУ “Н.Й.Вапцаров” избраха нетрадиционен начин за почивка

Преди броени дни, възпитаниците на СОУ “Н.Й. Вапцаров” се завърнаха от Националния туристически поход, с втора степен на сложност – “Черноморски простори 2011”. За красотите на северното ни крайбрежие ще ви разкаже преподавателката по география – Лиляна Николова в своя пътепис “Черноморски простори“, а прекрасните кътчета забелязани по маршрута на похода ще видите в галерията, която сме ви подготвили.

“Черноморски простори”

Повечето българи смятат, че познават нашето черноморско крайбрежие. Аз винаги съм била между тези, които са пътували и твърдели, че знаят как изглежда всяко крайбрежно кътче между нос Картал и река Резовска. Моят разказ ще развенчае този мит.
През изминалото лято пътувахме по средния черноморски бряг между град Бяла и нос Галата, участвайки в поход.
Брегът е и познат, и неизвестен. За много българи морето и околността са плажовете, цивилизовани от години, застроените дюни, хилядите вече хотели, барове..
Оказа се ,че в точно тази частица българска земя има незасегнати искрици природа. Вярно е ,че когато се движиш по морския бряг, далеч от суетата на курорти и магистрали, се чувстваш много по- близо до земята, скалите, тревите.Морските вълни се блъскат в белите отвесни скали на клифовия бряг, те са го нарязали, накъсали на скални гъби, мостове, хралупи с причудливи форми. А тяхната непристъпност кара нас, участниците в този черноморски поход да се движим през свежите и бистри морски води.
На много места виждаме странни гледки на полегнали дървета, но не от умора,а като част от свлачище, оформило „пияната гора”. Дори и нейното място тук на брега между Бяла и Шкорпиловци не е случайно- природата не търпи лъжи, за всяка намеса си отмъщава и дава сигнали, че хората трябва да спрат да се държат като хищници.Изключителна красота , тишина и спокойствие, се съчетават с почти безлюдни плажови ивици и лазурно море. И ние се питахме защо няма курортисти, защо малкото любуващи се на море и слънце, са като нас, туристи. Сами си отговорихме- това са може би последни ненаранени късчета бряг и море, попадащи в природни резервати, защитени местности или до които няма път.
Съчетанието на планина и море при Шкорпиловци е уникално, гората е лонгозна, наричат я „българската джунгла”- с много увивни растения, виещи се около типичните дъбове на Камчийската планина.Гората е убежище и на морните туристи, а тук пътувайки през брега и морето наистина бяхме изненадани от своеобразно морско кръщение- всеки един от походниците получи морско име. Назоваха ни морска звезда, платерина, корал, лефер, акула и т.н.водни обитатели. Усещането да си част от природата, е незаменимо. Море, скален риф, пясъчни дюни оформиха по- различната и екзотична представа за шкорпиловския бряг. Неговото продължение на север е също изненада за спокойния турист- дълга плажна ивица, творение на природата, широки и почти необитаеми заливи.Достигането до Камчийски пясъци и Лонгоза е изпитание на физиката и духа, но по- важна е гледката- към морето, към брега, пясъчната ивица, езера с обилна блатна растителност, птици, земноводни.Изненада ни срещата с „птиче училище”- цяло пернато царство от обучаващи се да летят чайки.Ние се движехме сред тях и какво по- добро доказателство, че и хора, и птици сме част от създателката природа, че си принадлежим.
Но ето и ново препятствие- вече преминахме свлачищни пластове, скалист бряг, през самото море, но не и река. Камчия е най- голямата наша черноморска река, нейното устие е типичен лиман, удавен и солен.Всичко това ние усетихме лично, преминавайки го, макар и подкрепяни от въже. Реката и морето се срещат, течението и на двете е силно, водата стига до кръста. Няколкото минути през устието са достатъчни да се усети властта на природата, нейната сила да руши, транспортира и гради.А цивилизацията ни чака веднага на брега- лодка- такси ни отвежда до новия бивак в Лонгоза.Там отново- палатки, устройване на бита и незабравима рибена чорба.Без радио, без телевизор, без политика.Може би всичко това има общо име- Природа.Имената на местностите по брега минават като по филмова лента- Св. Атанас, Черни нос, Бели нос,свързани с истории, легенди и дори небивалици. Но реално съществуващи, видени, усетени от нас, преценени като неизменна и незасегната част от морето, небето, гората, земята. Да, това е също България, тук не ходят мутри, богаташи или изобщо хора, които няма да нарушат спокойствието си от пряка среща с природата, малко встрани от цивилизацията.Както се пее в хубава песен на туристи- „че ний сме хора горди, светът- това сме ние, туристът е турист щом е той на път”…
Нашият поход и разказ завършват при нос Галата, събрали впечатленията на причудливия, красив и незасегнат от човека морски бряг. Той е уникален, с чар и достолепие- рай за туристи, природолюбители, мечтатели и оптимисти.
Той е едновременно песен на морето, на пясъка, на чайките, на хората, които ви го разказват.

"Силистра Днес"

Related Posts

Пътна полиция стартира традиционната акция „Ваканция! Да пазим живота на децата на пътя!”

Коментарите са изключени за Пътна полиция стартира традиционната акция „Ваканция! Да пазим живота на децата на пътя!”

Кражба на ток в село Средище

Коментарите са изключени за Кражба на ток в село Средище

leave a comment

Create Account



Log In Your Account