Силистра Днес
Заслужава си да знаеш !
Заслужава си да знаеш !
Уважаеми дами и господа,
Неоспорима е истината, че човек е жив, докато е жива паметта за него.
Но, в деня на почит пред паметта на Апостола на свободата Васил Левски, не спирам да се надявам, че ще дойде времето, когато със същия ентусиазъм ще празнуваме и деня на рождението (18 юли 1837 г.) на този свят българин, оставил незаличима следа в историята ни, със своето родолюбие, чест и прозорливост.
Иска ми се да вярвам, че ще дойде денят, в който вместо да отбелязваме организирано загубата му, освен да увековечаваме, несъмнено драматичните събития, около залавянето, мъченията и обесването на Левски, ще величаем живота и делото му.
Тогава, може би, няма да се сещаме първо за предателството на поп Кръстьо, а ще успеем да „чуем” Апостола и да осъзнаем висшия му стремеж „за чиста и свята република”.
Нека погледнем на този достоен българин без клишираните до болка фрази, че „ни е нужен именно днес” или, „че е надживял времето си”. И тогава – преди 130 години и днес са актуални думите му: „На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни”, и констатацията му, че „интригата спира хода на народната работа”.
Левски е роден и живя в своето време. И вместо носталгичните повици – „Къде си, Апостоле?”…, днес казвам: Благодарим ти, Апостоле! За това че живя с чест, затова че успя да обединиш сънародниците ни в една обща кауза, за това че успя да видиш най-доброто от европейските демократични принципи и ги въплъти в политическите си и държавнически виждания.
Нека не забравяме простичкия отговор на Васил Левски, при среща със сънародниците си: „За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно”.
Да. Може би думите му не звучат модерно, но са истински и актуални – и тогава и днес.
Вярвам, че Левски е нужен не само като урок , но и като вдъхновение – за чисти, честни и родолюбиви дела.
Поклон!
